Днеска наш'та баба Гица
реши да изпържи голяма мекица.
Сутрин рано стана,
изми си тигана.
Брашното да пресее, да вземе яйцата, ...

Моето бяло до теб не застана
и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.
Ала венчана за тебе в душата останах ...

Ягодки обичам аз да ям,
но на вас аз няма да ви дам!
Сочни, вкусни с аромат
правят ги на мармалад!
А филийка с масло, мармалад ...

Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея з ...

Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.
Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае – ...

Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита. ...

като в пиеса без герои играя,
танцувам блус, но не за двама,
стъпвам леко и се опитвам да измамя
публиката без излишна драма...
но сърцето ми е адска яма, ...

Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...

Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожар ...

Нощта надникна в моя прозорец
и със студена ръка денят ми изтри.
Някаква врата изплака затворена,
дневният шум уплашен се скри.
Звезди любопитни ме наблюдават, ...

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...

Успех
Когато си се трудил, ще дойде успеха,
за твоя труд Господ ще те възнагради.
Някои ще се радват, други хора надали,
а друг пък ще те уважи с дума и благослови. ...

В празната стая на мойта душа,
свети прозорче, трепти светлинка,
там спомен тъгува обвит в тишина,
проблясва тихо самотна сълза.
Помня първото твое: "Обичам те!", ...

Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори, ...

Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другит ...

Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...

С вълшебна радост ти ни дари,
и нека Бог да те благослови,
със здраве, щастие и красота,
да блестиш с успехи, ум и доброта.
Любовта в сърцето ти да пее, ...

– Вчера в детската градина
ядохме кисèл с малина.
Но кисèлът беше лош,
твойте торти са разкош! -–
мойта внучка чурулика ...

Родна нашенска картина -
двама души в карантина
във една и съща стая.
Болния как ще позная?
Ще позная ама дръжки. ...

Не е това, което си мислиш,
искам да те "любя" с думи сладки,
да ти кажа колко са красиви твоите зелени очи,
бих ги познал сред хиляди други - те са прозорец към една красива душа,
ти си една зряла и привлекателна жена, която искам да обсипя с чудеса, ...

С мойта баба сме комбина,
тя е най-добра и знае,
щом е лято, значи има
в парка лунапарк и хайде...
Аз и Жоро, и Славина! ...

Месецът, обвит в мъгла,
със своите бледи очертания
блести над голата земя,
разкриващ своите послания.
В безизразния хлад загърнат, ...

Бог предначерта
и ние като Него
да громим см...ртта
Господ Бог — Любов
е — и Любов да сме и ...

ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери. ...

Падна с трясък от високото, ей тъй от нищото. Строши се вехт, зелен, пластмасов фенер - тип прожектор от евтините.От удара се разлетяха фасонгата, батериите по 1.5 волта - от големите, стъклото, крушката. И дръжката се пропука надлъж - всичко се превърна в купчина боклук. Те чуха звука от счупеното, ...

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...

Неразделни ли?
Как?
Нима не ми липсваш във всяка сълза?
Нима не крещя и към тази луна?
Нима не пилея желание за всяка звезда? ...

Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо ...

Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен ...

Може би тайно във ранната есен
с теб ще се срещнем, нали?
Може би с нас ще е тихата песен –
песен на светли мечти.
Може би пак ще танцуват листата ...

Има дни, във които притихвам
в топла ласка на странна тъга,
не боли, не жадувам, не искам,
а потъвам докрай в самота.
Има дни, във които замирам ...