Ние бяхме си толкова близки.
Ние с теб си живяхме добре.
Днес съм просто самотна огризка
и разбито от мъка сърце.
Не виня, че си тръгна сърдита. ...

Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...

Останеш ли сам,
запали си огън.
Ставате двама.
Около теб
ще заиграят сенките ...

Искам да имам ден с два следобеда.
В единия ще се влюбя в теб,
ще те обичам до полуда,
ще настроя сетивата си
на твоята честота ...

Здравей, море! Самотно ли си днес?
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат, ...

Повехна вечерта – превáля.
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна ...

Много цигари изпуших.
Много надежди уду̀ших.
Душата ми лепне в катран.
Отново заспивам си сам.
А стана ли - паля си пак. ...

Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...

Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде ...

безизходица
ли ѐ — помагат Бог и
Богородица

Светлина пред мен се извисява,
Бяла, ярка и мъглява,
Надеждата у мене се съмнява,
А краката мръзнат на земята.
Светлината виждам по-добре, ...

Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...

Докато в лесковата горица
Катеричката събираше храница,
видя в къщичката й да влиза
Сврака със шарена риза.
Бързо през гъстите клони ...

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Пресъхна изворът до бащината къща,
молитвата във храма се отлага.
Никой тук отдавна
не се връща,
и хляб на масата порутена не слага! ...

Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.
Сутринта стана като робот: горещо кафе, една препечена филийка и нещо здравословно - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква вл ...

Чичо Киро магарé
от затънтено градче
чанта плетена си взе
и замина на море.
Там го прати лекар мустакат, ...

Здравей, племе… Най-после се събрахме – аз, вождът ваш, и вие – моите поданици. За което благодаря на благородните ми войници, търсили ви цял ден по храсти и пещери за това доброволно обществено обсъждане…
Е, надявам се, че слушате внимателно. Въпреки че се оглеждате отде да избягате… Няма да стане! ...

Светът е красив. Нежен си. Нежна съм.
Споделената ласка е сноп светлина.
Обикновеното – необикновено е,
щом гори в мен и в теб гори Любовта!
И искам да знаеш, и искам да знам, ...

Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце ...

Дали сме шепа луди там застинали,
където любовта не бе монета?
Далечни сенки, в недалечно минало
души от спомен, който тъжен шета,
и гледа неразбиращ властелините, ...

Вече седми час се беше вторачил в чашата с вода на масата. Толкова му се пиеше, а до нея имаше само три метра.
Когато си тръгна набързо, тя забрави да я остави на нощното шкафче.
Позвъниха, за да кажат, че майка и е с инфаркт в болницата.
Наведе се, целуна го по челото и бързо затвори вратата. Дори ...

Някога ще бъда твоя,
от ранни зори до топли вечери...
ще съм любов, стихия...
а може би и красива птица...
...За да мога да летя... ...

Ноември, ноември,
мой верен събрат.
Събрал си тревоги
от пустия бряг,
въздишки на пясък ...

Той вървеше винаги с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята , върху която стъпваше.Когато се случеше да размени някоя дума с познат, и него не поглеждаше в очите. С годините хората, с които общуваше, се променяха, остаряваха, затваряха се в себе си или си отиваха от този свят.Променяше се ...

1.
Зяпам футболния мач, дъщеричката подскача около мен, сякаш няма кукли да си играе.
- Тате, тате, а какво е това член... - попита тя ни в клин, ни в ръкав.
Изпаднах в ужас, чак очилата ми се запотиха.
- Ами това е,.. как да ти кажа... - запелтечих аз. - Има го с име на животинче, буба, гущерче... ...

Обръщение
О, неразумний електоре,…
И ти, неразумний страдалецо,
Поради що тъй суетен си и не разумеваш разликата между гласовитий Демагогус и лукавий Сатир.
Нима, казваш ти, те не са от един и същий кладенец мътна водица, дето себе си зове бистра, сълзица…? ...

Една душа разплакана
в умереното тяло кърви,
една сълза неизплакана
в ъгъла на сърцето блести.
Една сълза е, то ако се отрони ...

Ако някога се върна назад във дните
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите,
когато животът ни двама раздели.
И ако избърша, в онзи миг сълзите ...