Не сме тук, за да бъдем сами.
Не сме тук, за да мълчим.
Оплетени в лъжи и измами
една и съща съдба делим.
Ако сега си подадем ръка, ...

Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори, ...

Тихо, спокойно искрата приседна.
Напълни разбитото празно сърце.
Навътре към мрака нежно протегна
двете си топли обичливи ръце.
Погали грижовно лицето унило, ...

Фейсбук и какво там още беше – отменили изискванията към надзирателите си за ликвидация на „езика на омразата“…
Сега е разрешено да се говори какво ли не – включително заплахи, за всеки руснак. Всеки – от Путин до бомжа…
Което е логично – юберменшовете от Запада си посочиха мишената – унтерменшите о ...

Бях споменал в една история за Старият полковник за навика на фатмаците и изобщо военните да слагат последен щрих в картинката. Строени войниците, всичко наред, ама старшината да бутне едно копче поне - демек, ако не е той, няма да е всичко „у ред“, както викат те. Или ще бутне на милиметър възглавн ...

Днес, Тодоре, е твоят имен ден,
с името си ти бъди благословен.
С него твоята майка те е дарила,
и светата Дева те е благословила.
Днес е хубав празник и на конете, ...

Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си, ...

Съседката сякаш я причакваше. Отвори със замах вратата на апартамента на долния етаж, тъкмо когато Мичка слизаше устремено по стълбите.
Не че бързаше кой знае колко, но такава си беше тя – експанзивна. Правеше всичко с желание и ентусиазъм. И с непресекващ оптимизъм. Вярваше безрезервно в положителн ...

На дядо
Селски улици - прашни.
Тихо е. Камъни, кал.
Малки къщички - празни.
Някога някой живял. ...

Навън е пролет
Навън е пролет, красота,
случайно срещнах те сега,
блестят очите ти красиви,
сърцето грабват мълчаливи. ...

Малко беличко яйце!
Туй е мойто сърчице!
Жълто слънце вътре плува,
а белтъкът се вълнува.
Много страх и много стрес! ...

Псиархитектите отговаряха за изграждане на бихейвиоралното или поведенчеството поле на адептите, а Дак Хо разполагаше с поне двама такива - те естествено бяха от Древните. Преди да бъде изпратен като пушечно месо, Алиф имаше нужда поне от минимално обучение, за да можеше да се оправдае пред Древните ...

Който търсил намирал
но тогава как те намерих
без дори да те търся
Може би бе толкова цветна
а аз толкова сив и жаден ...

Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...

Пролетта ще настъпи отново
крехко розова, омайващо бяла и боязливо уханна...
И дъжда ще събуди земята
А цветята, срамежливо,
ще поклатят главички ...

Простих си ненавременната ми поява
в прилично подредения твой мъжки свят;
простих ти незаслужената ми тиара.
С простителност, наситена в оранжев цвят.
Повярвах, че Синът Човешки-Божий ...

Нямаме ние нищо против
съчувствието и състраданието,
но в този капитализъм див
вижте глада и страданието,
някои дом и хляб нямат, ...

Не се смириха тъмните ми бури,
когато тръгнах зверски заваля,
пороите препълниха клисури
и пак се учех тихо да боля.
... а болката надхвърляше представи - ...

А онази със косата напоследък
не спира да пише ми на лично
в месинжера дяволит
на лично иска ми душата
възпитана е ...

Вретеното на залеза проскърцва
и нишката на мойрите изтича
през изтънели пръсти в хоризонта.
Притихват сенките със издължени шии -
жирафи на несбъднати надежди. ...

Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, ...

Щурците отдавна са в моето минало.
Пустинно притихват щурците.
Отдавна звездите над мен са изстинали
и тихичко спи Афродита.
И има ги само в сърцата на лудите. ...

Какво да правиш с твоя живот?
Какъв да бъдеш? Кога и къде?
Кога да спреш? А да тръгнеш?
Колко път да изминеш?
А защо? Накъде? ...

Разказвам нова слънчева история,
присъни ми се рано призори.
Но Марта е завзела територия,
за месеци напред се въдвори.
По женски се развихря господарката, ...

Отеква гръм, свистят ракети,
рушат се сгради чупят се съдби.
Не можело да бъде в днешно време,
ала войната е на прага ни уви.
И за историята е момента сложен, ...

Мисля си за теб, отново
Дали не беше грешка, моя
Да те видя отдалече, искам
Че си ме забравила напълно, да
И че отново си щастлива, ...

Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...

Сглобих си кошница,
сложих вътре три яйца
и добавих малко веселба,
светъл празник е това,
а осмивките на нашите лица ...

Разцъфващото твое обаяние
осмисля с чудост слънчевият ден.
Неописуемото ти ухание
изпълва с нежност всяка фибра в мен.
Душата ти е свежото дихание ...

Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...

Направи ми, кошничарю,
кошница от плачуща върба
и ако можеш, вяра и надежда
вплети във своята творба.
Аз, друже, в нея ще положа, ...

Наоколо, щото нещо заех позиция на наблюдател и хич, ама хич не участвам в него. Засега неактивно, скоро може да не е и пасивно…
Пак пообиколих докторите. Да се уверят със съжаление, че съм още жив.
Вземаха ми кръв. И се сетих за част от едно стихотворение, писано като ученик:
Вампири бият се –
кой ...

С радост и гордост съобщавам, че не съм юрист, а нормален човек.
Е, имам една слабост – не приемам информации и пропаганди като повечето наоколо. Не ги гълтам като пате горещи лайна, не вярвам в нещо – само, защото е казано от тип с титли и балонно самочувствие.
Извинявам се, но предпочитам да мисля ...

Ах, Зима, колко те обичам,
когато сутрин в киша тичам,
снегът ми мокри очилата,
сковава ми студът краката!
Обичам твойта изненада: ...

Дак Хо беше прав, когато беше казал, че ще вземе допълнителни мерки - в плановете му влизаше и Алиф. Но той искаше да разиграе ситуацията като умел гангстер, който знаеше какво прави. Алиф щеше да бъде изкупителната жертва - истинската брънка в плана на Дак Хо. Кореецът не беше оцелял в бруталните б ...