РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...

Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...

Лятото граничи с есента -
август най-примамливо присветва.
Често е поставил песента
на щурчето като цветна летва.
Щъркели отправят се на юг, ...

Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени, ...

Беше лято, но беше студена земята,
в кучешка колибка се скри топлината,
слънчевите лъчи гушнаха светлината,
за да я предпазят от тишината.
Толкова зловеща бе тишината, ...

Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена - ...

Той е най-висше земно създание,
а от най-хищния звяр е по-злобен.
Затуй живее в болка и страдание,
че от черни страсти е поробен.
Умът му твори всякакви оръжия ужасни ...

Рано-рано
умората настани
голото си дупе
върху гърдите ми,
опря боси петички ...

Магьоснико, къде си? Я ме виж.
Върни ми ден от детските години.
Не ща да ходя в Лондон и Париж,
а искам пак – в гората за малини.
За риба искам, с пръчка във ръка ...

Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме рибките в няколко големи аквариума в зоомагазин
- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...
- Мам, мам, бя ...

Вижте ме! Аз нямам дом
и нямам топла супа.
Сърцето ми се свива,
когато се откърши клон,
снегът над мен се трупа. ...

Животът е измислица? Така ли?
Нима не са били онези вишни?
Където бос и по сандали
по пътища сегашни и предишни
дъждец от цвят ме гали. ...

Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...

На другия ден няма
да съм буден май. Ще
има доста загинали и
знай,че малко останаха
в твоя сън и мисля,че ще ...

ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...

Припламва огънят в камината,
разлива топлина,
танцуват весело искрите му,
разпръскват светлина.
Не е студено в стаята... ...

Била съм, каквато била съм...
Била съм добра,
била съм и сигурно лоша
Прошепвала съм нежни слова...
Крещяла съм, от безсилие и от неволя... ...

Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, ней ...

И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...

Щом думите са станали лъжи,
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси. ...

Не питам повече
Къде си бил ти толкова години,
а може би от мене си се крил?
Или в различни светове незрими –
ти път към мен не си открил? ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава трета
Цяла седмица, Еди ходеше като болен. В къщи мълчеше, скиташе самотен по улиците, не търсеше приятелите си за игри. От онзи фатален ден, не беше стъпвал даже на тенис кортовете. Не можеше да разбере истинската причина за този емоционален шок. Нищо лошо не беше направил, нищ ...

Ежко Бежко мина плета
и из двора ми зашета.
Под ябълки и под круши
все си нещо души.
Хайде,казвам му,вземи си ...

Кога и как се случи
не успях дори да разбера,
но бяхме двама, морето беше близо,
а останалото стана на игра.
В повече усмивки разменихме, ...

Аз " Лека нощ" не ще ти кажа,
защото ще съм в твоя сън.
Нощта ще бъде само наша...
Аз " Лека нощ" не ще ти кажа.
И приказка ще ти разкажа ...

Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.
С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах ...

ПРИКАЗКА ЗА ГРАДА НА АНГЕЛИТЕ
Този град беше град на ангели. Град на Светлината. Имаше своите красиви сгради с възхитителна готическа архитектура и всичко, от което се нуждае едно наистина голямо селище с богата история. Това беше ядрото. В него живееха много хора и се преплитаха хиляди съдби, които ...

Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...