Да се стопиш... Стопеното отвътре
изтича се през процепа на мрака.
Опарва с' светлината на кандило
и се отлага в тебе без да чака.
Надраскан лист изгарящ ти ръцете. ...

Аз съм Исмаил Али.
Пиша стихове фриволни.
Съмнително ми е, дали
читателите са доволни.
Лайковете им във фейса ...

Петелът женкар (или колко малко е нужно да свалиш една "стойностна" мацка ;) )
Във наш'та къщичка, във двора
кокошчици живеят - пет.
Те волно тичат си в простора,
ухажвани от мъж напет. ...

Не чувствам колективно радостта,
бравурно не подвиквам с глас.
И общата смиреност е беда,
когато ни замесват с чужда квас.
Различни сме с мелодия една ...

Богородице, майко Христóва,
натъжена си, свела глава,
а сърцето ти, майчице, тръпне,
предусеща голяма беда.
Всяка майка за чедото свое ...

Изпълваш ме с любов. Това е
красива, топлеща надежда.
Душата ми за теб мечтае.
Изпълваш ме с любов. Това е...
И повече във мен от рай е - ...

Червена точка на челцето –
за здраве и усмивка с удивление,
а после – синя на нослето –
за много смях и забавление!
После всички – малки и големи – ...

Слънцето в лъчи облича
цветния дъхтящ простор,
чувства се светът обичан
на криле от птичи хор.
Пролет лее чудесата ...

Сърцето ти е храм от добродетел.
Съвестта ти - по-чиста от детски сълзи.
На твоята вярност и Бог е свидетел.
Вали над морето когато тъжиш.
Не унивай, че животът е несправедлив ...

- Какво беше това, по дяволите?! – развиках се аз и траснах с ръка по бюрото му.
Дори забравих, че не е добре да ругая. Всеки Различен го знае, аз обаче все още се изпусках от време на време. Сега, честно казано, изобщо не ми пукаше. Той ме погледна иронично и продължи да пуши. Нагло ченге, как ми и ...

Навремето на хорото младите играели с кърпички
- момата хваща единия край, ергенът - другия. И така
играели, за да не се докосват. От срам. И сега нещата
са горе-долу същите, но причината - друга.
Не искам да омаловажавам ситуацията. Страшно е. ...

Без изгрев....
Без залез....
Без път и посока.
Без разум и чувства.
Без душа и сърце. ...

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...

Нощем чувам нежни трели
Тъй словата ми са спрели,
чувствам - пак съм в тежък плен...
Нощем чувам нежни трели,
чер е после всеки ден... ...

Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен ...

ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА
Аз вече отговор не търся.
Намеря ли го – и какво?
Ти дълго рови с кални пръсти
в глъбта на моята любов. ...

Звездите на зазоряване заспиват,
рисува косите ни безцветна луна.
До мен си, когато други си отиват,
с готовност да ми подадеш ръка.
Двама вървим по пътеката есенна, ...

Всеки копнеж е запалена свещ,
пламък от яркия спомен.
Всеки стремеж към различното "днес" -
капка от дъжд възпороен.
Всеки ехтеж след дочутата вест ...

Капчиците вода набираха скорост по дългото, тъмно гърло, за да се забавят и приплъзнат почти хипнотично по гладките извивки надолу, сливайки се с други свои сестри, събирайки енергията си и, отново спускайки се в луд бяг. Мъжът ги проследяваше с поглед, а в очите му гореше жажда, която само Тя можеш ...

Обичай своята родина -
тази чудна красота,
обичай таз едемска градина,
че най-хубава е на света,
че тя ни е едничка, ...

Човешките закони се създават,за да се спазват ...или да се нарушават. Явно и тайно Нарушителите се санкционират, но много пъти остават ненаказани. Задавала съм си често въпроса- защо е така?Но получих отговор едва когато разбрах,че над тия човешки закони стоят други- изконни и вечни, които се нарича ...

Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…
Преди три дена Ралица чакаше на трамвайната спирка. Нервничеше, защото закъсняваше за работа. Когато трамваят пристигна, ...

Не ме изтрайва струпаното време
и все беди реди край мен.
Накъде ли пътят стремеглаво ще поеме
и болката от днес ще стане ден?
Не мога да измисля как накрая ...

По морският пясък вървях,
по стъпките на живота ми.
До моите стъпки видях
други стъпки,с пирони прободени.
Във радост те бягаха с мен, ...

Светулката е капка светлина
и мракът се пропуква, щом я види,
просветва мрак в светулчица една,
че свети от любов, не ѝ се свиди.
На лятото в хралупата изгря ...

Днес шарено, и слънчево яйце
ще рисува всяко мъничко дете
може в розово, подобно захарна наслада
или жълто като лимонада
Грабвайте деца от цветните боички ...

Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...

Днес попитах четиригодишния си внук /по месинджър, живеят в чужбина/:
– Дани, като пораснеш, какъв искаш да станеш, бабо?
– Татко! Искам да стана татко! – не се поколеба и за миг и отвърна светкавично, като едновременно се опитваше непохватно да надене на главата си маската на Спайдър-Мен. Беше си с ...

Гаранции ли искаш да ти дам?
Гаранции не давам вече.
Животът строг е, и е непредубеден
и планът е изготвен вече.
Сега си мислиш, планове кроиш; ...

Помня - летях насън,
догонвах Светлината,
тишина от слънчев звън,
галеше крилете от позлата.
Помня и другите неща, ...

Бели нóщи...
Пак нощга е преляла от пролет
и от топли, добри ветрове́...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове́ – ...

На тръгване...
... и да повелява
Съдбата с огнен знак –
не ме изпепелявай!...
Обичах те все пак!... ...

Автопортрет...
Къде ли по Света не бях
все с поривът да бъда пръв!...
Но никой Бог не припознах
в Олтара му, като Такъв!.. ...

Голямото семейство е наистина голяма работа...
Така стана, че децата ни бяха доведени, заварени, преродени.. прескачаха се през две-три години нейните с моите и с нашето и всички бяха мои деца, така им казвах за да не се сърдят и от малки да не набират негативизъм... и добре, че сега всичко е евтини ...

Назови три неща, които можеш да видиш,
просто, със завързани очи.
-Виждам любовта, красотата и хармонията...
Назови три неща, които можеш да почувстваш,
без ръце. ...

The blonde bartender, lavish and seductive, said to me in a serious tone, "The beer is over."
"I will sacrifice myself," I said in a whisper, pointing to her bare breasts, "I will drink milk!"

Сутринта завари ме труп-заспал в ателието. Да кажем, може и припаднал да съм бил, така схванал се беше вратът ми, че мъчно си развъртях тиквата. Ще да кажеш тежка е — пък тя, главата празна. Или поне такава ставаше щом кракът ми, обут в протритите ми маратонки (абе, харесвам си ги, подарък са, не ми ...

ПРЕДЧУВСТВИЕ
Мне не жаль вас, прошедшие годы…
С. Есенин („Я усталым
таким еще не был“)
От този свят с усмивка си отивам, ...