Иванчо: Тате, кое е за предпочитане - да живееш в ада или при комунизма?
Бащата: В ада естествено.
Иванчо: Но защо, тате?
Бащата: Защото Луцифер е интелигентен!

Те са малки, трътлести мъхнати, симпатични, невидими, бленувани и очаквани, досадни, непредсказуеми, очарователни, вдъхновяващи, непостоянни, с твърде малки крилца и съвсем естествено една от тях стои на огромен плакат в Аеродинамичния отдел на НАСА с надписа ‘ Това, че са дебели и трътлести и крила ...

Да не е било истина, когато това се е случило, но ще да е било, пък макар и донейде украсено, тъй като от доверен източник е изречено...
Някъде, по лятотото на една отминала година, по една късна доба в петъчна вечер, кога всичко било затихнало и се носил само лек хлад от морето и подпийналата младе ...

Имало едно време една златна рибка. Била толкова лъскава и различна, че другите рибки в реката я отбягвали. Тя скучаела и често запълвала свободното си време с хапване. Неусетно натрупала килограми и се превърнала в дебела златна рибка. Сега дори и рибар не можел да я хване, защото щяла да счупи въд ...

Заченах от Луната
в една пурпурна нощ.
На кого ще прилича,
питаше ме родата.
Ще прилича на мене, ...

Затворих двете си очи
и от тъмно стана светло, бяло,
отдадох се на живите лъчи,
полетях като хвърчило цяло.
Разтворих двете си ръце, ...

Охоо, тук сме четеримата с бродирани блузи тип '' народна носия '' с черни панталони,.. другаря Генев строго официален , черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка, държеше кристална купа, а ние държахме индивидуалните награди, жълти кръгове с инкрустация на събитието, и грамоти за класация,..широк ...

Неразрушим е днес ледът на нашите вълнения.
Тихо се топи снегът, обземат ме съмнения.
Дали откраднати са днес мечтите.
От пролетите сълзи, лъжите.
Откривам в тъмното съновидения. ...

Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите - ...

Отгоре е синьото небе,
постеля ми е тревата мека,
а ти, надвесена над мен -
мечтаната слънчева пътека ..

Прочу се българска Тракия,
с плодородни равнини красиви,
с ручеи бистри звънливи,
с пъстри китни поляни,
от слънце златно огряни. ...

Липата на площада е сама.
Любовни тайни в пазвата си, крие
от Дунава и хорската мълва.
И пак с мълчание ще се завие.
Тя пак ще се окъпе в аромат ...

Животът ни нанася удари житейски:
от ляво, дясно даже и отпред, отзад...
Не вярваме и в думите им фарисейски
на ангелите в земния им маскарад.
Телата ни, като израснала тръстика, ...

Макс и Мориц - две братлета
със протегнати вратлета
гледат от прозореца на петия етаж,
как се гонят колите по мокрия паваж.
-Това е фолцваген,това пък-рено. ...

Отровните хора
На слънцето отровните хора поглъщат лъчите
и ги превръщат от светлина в отровни лиани.
А лошотията изяжда ги отвътре тях самите,
намръщени лица под маските им засмени. ...

Както тръгна, тъй и свърши.
Път – ту равен, ту трънлив.
Колкото сълзата бърже
от емоция е взрив.
Колкото усмивка кратка ...

Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една. ...

Там пред залеза на Слънцето,
там под звездното небе
в безоблачна, звездопадна нощ,
кажи ми, че обичаш мен!
И гледай ме със влюбени очи, ...

Гочо караше с мръсна газ малкия, очукан Форд. До него Трифон поклащаше глава в ритъм с музиката, долитаща от касетофона.
" Едно Ферара с цвят червен, едно за теб, едно за мен. Какво му трябва на човека..."
- Ааа, хич не ми трябва туй Ферари. То ще да е като ламя. Как ще го изхранвам!? Бензинът ще го ...

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...

- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...

Засадата, в която сме родени...! -
без неугасващи пътеки.
Когато ветровете не кръстосват меч с челата.
Когато слънцето престане да бучи в кръвта.
И се изправим пред Стената... ...

АПОКАЛИПТИЧНИ АПЕВАЖИ*
Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет. ...

Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би, ...

ЖИВИ СЕНКИ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Подхранват ни гигантски сенки,
плъзгайки се през хаоса на времето,
давайки ни мярка и ритъм ...

Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна, ...

Той й задаваше въпроси. Оправдаваше се, че не знае отговорите за тях. Тя се усети, че я провокират.
Тя го погледна дълбоко и продължително. Мълчеше тя. Не пожела да се хване в този капан. Той сви леко очи към нея. Не мигнаха и двамата. Обаче някаква сила ги завладя. Приближиха се двамата. Без да осъ ...

Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни, ...

Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход ...

На Светеца от с. Байлово
Като притча[1] може да звучи,
но чувам още как ечи:
Дядо Добри - доброта!
В душата - светлина! ...

Ще можеш ли, кажù, без мен?
Решиш ли... ще замина аз.
Ненужен ли съм, някой ден -
ще можеш ли, кажù, без мен?
Далеч ще тръгна наранен ...

В никой хороскоп не пише смърт.
Има ни, а после няма.
Луната днес е тънък сърп.
Отиде си при тате и при мама...

Мърсим въздуха, водите,
чезнат цели видове животни,
сечем джунглите, тайгите,
рушим с темпове страхотни.
Ала дори и самите ние ...

Живея точно, като птиците,
от шепата си Ти ме храниш,
не сея, не събирам в житници,
от всяко бедствие ме браниш.
И в мислите ми няма трябва, ...

И колко сила, колко хъс,
любов и вяра, за добро,
фитилът е с причина къс –
тротил, под лявото ребро,
избухва в пламък ясно син, ...

Гореща вода по тялото,
капките навсякъде се стичат...
Поти се дори и огледалото,
капките навсякъде надничат...
Шампоанът бял се пени, ...

Избрах да живея такъв живот- живот без надяване. Защо? А защо му е на човек да се надява? Надяването често проистича от слепотата и усилва бариерите. Ако имам някаква цел, предпочитам да вярвам. Вярата е различна къща- там е топло, светло и човек може да работи, да гради. Вярата утвърждава собствени ...

Ако бях живак
бих отровила
всички онези,
на които
сънят им отнемах ...