В утрото
На ивици небето розовее,
лети припряно ранобудна птица
и Слънцето се кани да изгрее,
като Вселенна огнена зеница... ...

Красив спомен
Опитах да простя, но не успях!
Сърцето ме болеше, но мълчах!
Криех нощем своите сълзи,,
и сънувах твоите очи! ...

Пролетта разтърси зеленото си покривало и опръска земята с цветовете си. Кокичетата срамежливо надничаха изпод рехавите снежни преспи. Минзухарите като свещици пламтяха в пръстта. Майката Земя приличаше на лехунка* жена , носеща ново начало в утробата си. Птиците се завръщаха, носейки на крилете си ...

Мойта Душа е море плахо и тихо,
в забрава отхвърлено - без брегове,
за всекиго то е бурно и лихо -
навсякъде среща се то с врагове...
Ничие корабче в него не плува, ...

Къде живеят залезите нощем,
не вярвам, че умират – няма как!
То, Слънцето в обятията мощни
прибира ги до себе си ... и знам,
че има цяла залезна витрина ...

В синята си люлка е заспало
до хоризонта в утрото морето,
морно чело е допряло
в бледата зора и небето.
Тихо уморени вълните ...

Здравомислеща сива мъгла
днес напира. Земята руши.
Хора бъбрят под строй. Аз мълча.
Разминавам се с тези души.
От лицата им гордост искри. ...

Дотегна ми от този свят!
Не искам да продължавам да живея
в това общество изгубило своя цвят,
в което само ако съм зла ще оцелея.
Там, където всеки живее сам за него, ...

Убедих се колко е пъстра
душата ми през пролетта,
щом отгоре протегнати
надвиснали ледени сталактити
отпуснаха посадени капки ...

Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети ...

- Хаха, 6:30, събуди се, несретнико, събуди се. Време е да ставаш за работа. - Хвърлих одеялото върху часовника, който продължи приглушено да врещи.
Станах, набързо се облякох в работните дрехи - те ласкаво и сладникаво въздишаха като ги навличах. Направих си конска доза кафе и я гаврътнах, докато к ...

Тя е малка, не е снажна,
но е много, много важна!
Уж на точката прилича,
но е всъщност по-различна.
Като мишчица накрая ...

Пляс! Здраво зашлеви ме Пешев.
Пляс! Че от Пешева шамар отнесъл.
Пляс! На нея сина им пък бой наненсъл.
Пляс! Фактически защото дъщеря ми го пребила.
Пляс! Пляс! Защо, защо? Не знам ... ...

Победителката в конкурса
„ Златна стълбичка "
дари наградата си на тригодишно
дете с церебрална парализа
А къде да дяна свойте дни - погледни - ...

Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,
то трови душата ти бавно, ...

Така скръбта ме е сломила
Така скръбта ме е сломила...
Виж! Грейва майската зора...
Роса от устните ти пила
сега в неволи ще горя... ...

Безусловно Пейо Крачолов Яворов е един от най-големите български поети. И въпреки опитите на Атанас Далчев да го детронира, той ще остане в историята на поезията на кота по-висока от тази, до която достигна умозрителният Далчев, впрочем не само също отличен поет, но и отличен преводач. Причината Яво ...

ВЕЧЕН ДЪЖД
Белият вятър донесе дъжд –
тежък, летен дъжд,
който бавно и тъпо пада
заедно с едрата кайсия в двора. ...

Славей е душата на поета,
трели откровени пръска тя.
Винаги от искреност обзета,
неин идеал е любовта.
Нежен глас лети открил мечта ...

"Outlines" Composed by Ivan Drackaliev - (solo guitars also)
Guest musicians: Petranka Kirilova-Hadjiiska - bass
and Martin Ivanov - solo guitar Enjoy Yourself!🤟🎸👈

Очакване
В миг облаците се разтуряха и напече слънце. Сякаш не беше валяло току що като из ведро А Светла, мокра до кости, се чувстваше така, сякаш Господ беше излял манна върху нея и бе изкъпал и изпълнил със светлина и любов цялата ѝ многоизмерна същност. Отвори се душата ѝ, запя. Погледът ѝ се ра ...

По милиони начини опитвам да те забравя, но не успявам!
Навсякъде си! В мислите ми присъстваш. В сърцето си и не излизаш оттам.
Господи, разумът ми казва, че съм длъжна да забравя този мъж, а сърцето упорито отказва да се подчини на разума. Нямам право да присъствам в живота му, да имам любовта му, ...

И отново сетих се за теб
Бъдеще така неясно
Какво ще правим занапред?
Толкова ли ще е ужасно ?
Адвокати, биолози трупат пари ...

КЪРВЯЩИ КЛАВИШИ
===================
Усещаш ли
Как пианото,
Жестоко ранено, ...

Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта ...

Когато текстовете са с вълшебство изтъкани,
със думи от магия тъничка изплетени.
Тогава чудо е да бъдат просто тъй разбрани,
дори стократно да са всеки ден прочетени.
Когато нужно ни е само третото око, ...

Магията на незапомненото щастие
откъсва се като черупката на мида
и стапя сляпото мълчание,
както сълзата разтопява книга.
Една сълза самотна във дъжда ...

Посвещение
...
Празнувам твоя юбилей,
държа в ръка кристална чаша,
не - шампанско ми налей, ...

Обичай ме
Обичай ме, светът ще чака,
защото той е в твоите очи!
И аз каквато съм – такава
ще бъда в сънищата ти – мечти! ...

Снежният вятър на мойта душа
бе пробит от кокиче ревниво.
На игра вихърът завъртя
преспите сняг завистливи.
Всяка бързаше да е тя – ...

Умни сме, умни сме, много сме умни,
с думи маскирани – много добри,
то на бунище пожар, като лумне –
сухо, сурово и мокро гори.
Смели сме, смели сме, колко сме смели, ...

А къде е щастието?
Неизвестен автор
ГЛАВА СТО И ЕДИНАДЕВЕТА: ЧЕТВЪРТОТО НИВО
Арчи беше пребродил трето ниво, беше надзърнал и в четвърто. Макар и за малко. Те бяха почти безинтересни. Освен промяната в мозъчното натоварване, той не видя нищо друго, което да предизвика някакво вълнение у него или да ...