А казват, че е сиво битието.
Сред фалш и кич. Хранителна верига.
Очи затварям, литвам там, където,
е малкото, което не достига.
Твърдите, че за себе си говоря ...

От обиди и лъжи
дето нямат брой и чет.
Спретнах десет баклави
и намазах ги със мед.
От неволи и беди ...

И всички тръгнаха на път,
да търсят хляба си далече.
Така разбърка се светът
и друг отдавна си е вече.
По- близки ли ще сме си днес ...

Никой нашият свят не може да вземе,
и да иска дори.
Той за всеки от нас е вълшебна вселена,
с непрозрачни стени.
Често влизаме в него напълно различни, ...

Такава съм, родих се в люта зима,
променлива по мартенски останах
по свои правила и сто причини
не се побирам в топлата си стряха.
Не се побирам в никакви представи, ...

Днеска си свируках, докато покрай пеперудите подскачах и докосвах някоя друга мравка като полъх на вятъра нежен... не, момент. Ама разбира се, че един зрял, прав, самоуважаващ себе си Алфа джентълмен не трябва да подскача като че комар по гъзу го е ухапал. Затуй, с тая свята мисъл наложих си да стъп ...

В зоната на здрача...
(експромт)
О, моя мила Любов някогашна,
ти колко ли тъй ще изтраеш,
че в тази действителност страшна – ...

Добре дошъл в дълбоките ми дебри!
Не се ласкай, за мъничко си тук.
Ела, преди сърцето ми да се събуди.
Намери си място из събрания боклук.
Не те обичам вече, не! ...

Ей тая!
Не! Не! по-добре тая, дето сега влиза!
Да, бе! Не я ли виждаш, че се оглежда? Търси някого!
Добре, давай тая тогава! Ама по-бързо, че вече не издържам!
– Добър ден... ...

DISAPPOINTMENT
In a blizzard embrace,
I'm driving going nowhere.
I'm just driving nowhere.
A storm of ice around me. ...

За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...

И се врекох без думи на птиците
да ги кътам от вятър и студ,
да им пазя гнездата в лозниците,
да ги чакам след дългия път.
Да им милвам перцата, главиците, ...

Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш ...

Омръзна й на госпожа Иванова да гледа леко подкривения корниз в малката спалня. Оная, дето я оставиха за детска, макар тя да нямаше намерение второ дете да отглежда. Стигай единственото синче в семейството – разглезения, нахален, лаком Пешко...
Но корнизът си висеше и опитното й око, изтренирано в к ...

УТРО
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Огън запали гърдите ми.
Стените на лабиринта от омразата и злобата в пепел се превърнаха.
Слънцето изведнъж грейна. ...

Обичам те и искам стих да пиша
по кожата ти, докато до мене дишаш,
със устни нежни, с пръсти поетични,
и всеки ред... да бъде от Обичане...
А ти ще си ми листа чист и бял ...

Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...

- Не плачи, миличка, недей! Мама е тук!
Залюлях бебето, но малката продължаваше да плаче така, че сърцето ми се късаше. Дори в полумрака се виждаше, че личицето й вече беше мораво-червено от плач.
- Дай я на мен, Ани!
Старата Бес се дотътри от своя ъгъл и протегна към мен кокалестите си пръсти. Погл ...

Най-простите неща
нищичко не струват.
Най-простите неща
с парите не купуват.
Най-простите неща, ...

Залъкът от моята погача
на две делих със моя враг
и чашата със вино, от която
пих, бе обща с него - пак...
И на мравката пътека сторвах, ...

Taкa те виждам...
Нежна и красива
Усмихната
и грееща от щастие...
И радвам се за теб, че си щастлива... ...

Търсих те в гори,
търсих те в поля,
търсих те във родна
и във чужда земя.
И знам че има някъде една - ...

VI. Живителен полъх
Живителен полъх струи от всемира,
през звездни простори пътека намира,
вселенският дух се в тела въплътява –
мъжът и жената с любов надарява! ...

10.05.2021
Не съм от тия, дето- 2 ....
Доста от съзнателния ми живот мина в т.н. "соц"! Всичко беше по- различно от предишното и следващото след него време! Ако в предишното беше само
подчинение на правилата на семейството, наричано "възпитание" то е защото бях дете..Никакви възражения! Просто слушк ...

Словата си с душевен зов
аз все към теб изпращам, мила.
Магично нежната любов
омайва и ми дава сила.
Теб моята съдба открила ...

На заплата всичко е в позлата,
пеят птици по опънатите жици.
Край реката по-зелена е тревата,
в сметката ми нулите - осмици.
На заплата волна е душата, ...

Разкъсвам тишината
и скачам, а отвън
се чува непозната
мелодия и звън.
Зачеркват всичко старо, ...

Отново сме на бойното поле,
доказвайки един над друг надмощие.
Всеки се бори за свойто небе,
делим си само безмерно нещастие.
На арената не сме сами. ...

МИМОЛЕТНОСТ
на Яна
Светъл ден изгря
след дълга нощ!
В мен трепти ...

И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...

В дланта ми се свива уплашено странното време,
а кестени диви така неизменно цъфтят.
Не е измеримо, което не може да вземе –
душите на луди – крепящи изгнилият свят.
И не, че са праведни, нито е толкова сложно. ...

Гълъби, с гълъбови шрапнели
по студентската ми глава!
Ваште лекции, в курешки, цели
препрочитам оттук на глас.
А как, изгладнял за наука, ...