на Валентина Йотова
Денят съблича черната си риза,
и преди да си тръгнал от мен,
с пламък в ръкавите си скрит
ще запали ново въгленче от обич. ...

Въздишки
Сега, застанал тук
си спомням, о, как си спомням!
С умиление,
как караше ме да се чувствам ...

Огнището ни трепетно разравям,
с огън огъня разпалвам в нас,
с Любов сърцето си дарявам
и шептя ти мило с нежен глас:
Хайде заедно с теб в омая ...

Надеждата ми бавно не искам да умира,
да гледам как идва сетният ѝ час,
да чакам тя да си отиде,
да я погуби онзи вечен страх.
Не искам мечтите ми да гаснат ...

Догарят сетни слънчеви лъчи.
Нощ майска и люлякът цъфти.
Изпълнен с ухание богато,
замая ми главата аромата.
Прозорецът отворен – там звезди, ...

Пороищата гибелни все някак си
ще прекосим, намерили брод
през водите.
Ала висящ перманентно си остава
въпросът: ...

Свещта е само, за да ме сгрее,
знам, че и без нея ще ме видиш.
Знаеш как душата ми милее
за времето, преди да си отидеш.
Когато ме посрещаше със питки ...

ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА
Ноември ме преджоби мълчешком.
Последните стотинки и билети
набързо сви и скри се на бегом
зад ъгъла и празните касетки. ...

Изхлипа през сълзи,
въздишка отрони
и сграбчи я черната скръб.
Тъгата отвърза
на болката стона, ...

Светът е ничий – проумяваме го късно.
Ласо на Его ненаситно е всяко робство.
Който завладява, покорява, господства,
себе си прославя, но милиони погубва.
Макар да живеем с ламтежи различни, ...

На Е.
Очите го боляха. Дори и очилата не помагаха срещу светлината от искрящия, замръзнал сняг по билото. Планината бе, като диамант огрян от слънцето.
Последната експедиция... последната му надежда. Десетки планински водачи и шерпи я търсеха, но никой не успя.
Спря, заби пикелът и в главата му изпл ...

Любовта не оправдава средствата,
не оправдава и компромисите,
нито скритите тъги и болки,
нито простените измами.
Любовта е чиста! ...

Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...

Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...

Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...

„Лека нощ“
„Лека нощ“ ми казваш, мамо,
приседнала във края на кревата
и галиш детското ми рамо,
тъй както никой на земята. ...

Събудих се, а улиците пусти.
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно.
Светлото се бави да започне. ...

Обичам те, когато
Обичам те, когато
отново спуска се нощта
и звездно е небето –
докосва моята душа. ...

Имах живот...
И поисках любов...
Нарисувах си как да изглежда...
Нарисувах си мъж...
но, не беше любов... ...

Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...

“ЩАСТЛИВ СВЯТ”
Сутрин отварям очи.
Обличам стилен отличаващ тоалет.
Изпивам кафето си, дори да горчи,
за да нарисуват някой ден и моя портрет. ...

АЛМА - Ще бъдеш добре
---------------------------------------------------------------------
Authors: Alma Dowdall (ALMA) & Cristian Tarcea (Monoir)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Алма Доудъл (АЛМА) & Кристиан Тарчеа (Моноар) ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и седма
Необикновен януарски ден. Температурата на въздуха беше над 20. Слънцето не пестеше лъчите си. Хората се разхождаха по летни дрехи, а някои даже бяха тръгнали към плажовете. Беше петък и часовете на Лина бяха приключили по-рано от обикновено. Решила да не се при ...

Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва, ...

Сто и двайсет дни дилема...
След раздялата съм в ада.
Болката ми е поема...
Сто и двайсет дни дилема.
Любовта мрак не отнема ...

В една декемврийска вечер,
когато Исус в ясла се роди
и дари ни Той с живот вечен,
човекът от грях се освободи!
Не ще има болки, сълзи вече, ...

Внасяш ми яснотата, която ми убягва от известно време;
в шантавия свят, където поносимото е по-вярно от неизказаното.
Като попаднала случайно стара книга с избелели листи
на езика на династията на Великите съюзи на независимите хора,
нехаеща в ръцете на властители от Царството на изричните договори...

Франческа Микелин - Поне ти
--------------------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin, Colin Munroe & April Bender
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Франческа Микелин, Колин Мънроу & Ейприл Бендър ...

Не бързай...искам да е бавно.
Усещам как очите ти шарят по мен.
Притеснен си, аз също. В твоето присъствие изтръпвам.
Вълнувам се като малко дете когато те видя.
Възбуждаш мислите ми. ...

Гледам ги птици,
гледам ги две,
преплитат във полет
красиви криле,
танцуват, ...