Море: реалност и илюзия
Белеет парус одинокий
в тумане море голобым
М.Ю.Лермонтов
Все този тътен, този плясък ...

Ако държиш в ръката си живота,
ще стискаш здраво или ще го пуснеш?
Ако отнасят се със теб жестоко,
ще тръгнеш или ще стоиш послушен?
Ако си влюбен в някой силно, ...

От най-обикновеното нещо,
от най-прозаичните случки и думи,
ти, магически вещо,
извличаш скъпи парфюми.
Имаш вродената дарба, ...

/ В памет на родителите ми /
Преди малко се обади братовчедът, големият Петър , от Мъглиж '' Чичо, дойде една намахана госпожа с ония лъскавите коли,.. Търси те, каза че заедно сте работили на Хаинбоаз в онези младежки бригадирски години... Чудно, познава баба Рада, дядо Петър,.. ходила горе на мана ...

Нощта разпуска своята завеса
от тъмносин пипит и хиляди звезди.
И за разкош,
на сцената небесна добави
окръглен, светещ … реквизит. ...

В една студена зимна вечер,
или по-скоро беше привечер
до вратата на ресторанта в парка
плахо застана цветарка.
Едва усмихната дори ...

Видях на пролетта сълзите
и тъжен спомен се усмихна в мен,
премяната дъждовна на брезите
и стария, угрижен клен.
Замира песента в тревите ...

Попитай луната за мен, когато в съня ти ще идвам.
Навярно съм плах и смирен, но твоето име на сън ще бълнувам.
Попитай морето защо, тъй силно така се бунтува.
Навярно копира от мен, сърцето ми нежно за теб се вълнува.
Красива си ти, любима на всички, ...

Не е шумна тази любов,
Не дойде със заря и фанфари.
Не усетих кога, как, защо,
но в душата ми огън запали.
Тихо, кротко, приседна до мен ...

Аз съм вятърът, който гали нежно листата,
целува любовно цветята, невидимо пърха в тревата.
Вятърът бръснещ съм аз, фурия с убийствен глас,
огъвам дървета и клони, птиците с виене гоня!
Аз съм оня вятър, по гладната ти кожа разстилащ аромат, ...

Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...

В стиховете на големите поети
срещнах първо любовта
и в душата ми като звездица свети
нежната им красота.
После влюбих се безумно в светлината ...

Самуел Цвемер (1867 – 1952г.)
Християните, които са избрали да разпространяват Благата вест за Божия Син Исус Христос знаят, че има места по света, които са особено враждебни към Благата вест. Опасността за живота на християните по тези места изниква не само заради климата, предразполагащ към разбол ...

Тишина в главата ми.
Тишина в душата ми.
Изчистен сюжет като в черно-бял филм.
Само вълни в морско синьо придават и цвят.
Но пак изгря слънцето. ...

Кошер чуден за къщичка си имаш
пчеличке лекокрила с много сила
летиш усърдно от цвят на цвят
набираш за нас слънчев аромат.
Пчеличка разузнавачке всеки час събираш ...

За някои мъже достигнатият житейски Еверест е венериният хълм.
Има жени, които са успели да превърнат вагиналната си флора във фауна.

Буквите били са ни посланици,
днес посолствата са пълни със трева..
Имахме история със страници,
а какво изграждаме сега?
Борис Първи вярата приема, ...

Да кажеш край се иска дързост,
а аз я нямам! Знаеш и това.
Да кажеш край се иска твърдост -
да не те е страх от самота.
Да кажеш край и да си тръгнеш. ...

И без да казваш с думи,
видях „Обичам те!“ в очите ти днес.
И всичко, което е помежду ни,
е писмо пристигнало на точен адрес.
Прочитам буква по буква, ред подир ред, ...

Казваш,...
да обичаш истински е трудно...
Обичал ли си някога,
и някого, ти истински,
за да го знаеш? ...

Хубаво е в Шумен. Тихо е.
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана, ...

Небето е огромна точка синя,
а вътре плува слънце като лодка,
животът ми е сладък като диня,
мечтите ми са с пролетна походка.
Танцувам по росата в птичи ритъм, ...

Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и ...

Баба каза, че си бил в кафенето квартално,
бил си там цял ден,
да си говориш със всички познати
и новите клюки да разбереш,
да поразлистиш някой вестник, ...

Не си ме родила от извор да пия,
от медено утро нектар да събирам,
във нечия пролет - напъпила вишна,
във нечий живот да съм сетна любима.
На горски поток тишината си мия, ...

- И си мисля, мисля, мисля... Любовта превръща реалното в желаното, бракът осветява желаното като реалното...
- Тримата братя Иван Петров, Иван Иванов и Иван Стоянов понякога имат доверие на майка си...
- Получавайки поредното повишение на заплатата, секретарката понякога завиждаше на магистралките. ...

Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф) ...

Защо за простите наглед неща
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...

Еволюция, прогрес, напредък,
все велики фрази,
ала модерния човек обричат,
на робство - под някого да лази.
Някъде из Африка из сухите места, ...

Една сърцатост
Мигом сгрява и дивѝ
И вдъхновява
Една усмивка
Мигновена — искрена ...

Направо побеснях, когато поредният ни кандидат се провали с гръм и трясък и нямаше никакъв шанс да спечелим изборите. Оглеждах ги отвсякъде един по един нашите кандидати – това бяха най-добрите, най-умните, най-честните, най-красивите мъже на държавата – цветът на нацията. Но всички си останаха неза ...

Може би няма да си моя.
Никога!
Но душата ми се моли -
викай я!
Викам и викът ми се разбива ...

Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...

Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...

Немилост, това мога да кажа,
До дъно пия чашата,
а пак изпитвам жажда...
или много жажди.
Единственото, ...

Време е сега за друго,
на страданието днес слугувам,
а преди слугувах на разврата.
Жени много и все красиви,
от всеки свой флирт тъй щастливи, ...