ТЪЖНИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
(по Николай Лилиев)
Тъжният есенен дъжд
плаче над моята стряха,
с тъжния есенен дъжд ...

Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...

Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници ...

Прекипи ли ширата и младото вино запее,
чиста обич във дъбови бъчви - с кораво сърце,
край пламтящия огън две чаши дали ще налее,
капки есенна кръв северняк - със студени ръце?
Ще поседна под шала си тихо, по котешки свита, ...

Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади. ...

Някой си нормалната любов оноди я
и ни зове към нови, хомо, нрави.
Звучи, като начало на пародия,
но всеки тук прочел.... сам изводи да прави...
Не трябвало да се делим по пол, ...

Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.
Ти си в мене непрестанно- ...

Такова си тръгна откакто се излюпи: хилаво и апатично. Щом майката или бащата се доближеха до гнездото, братчетата му го избутваха и дори стъпваха върху него, за да поемат с широко отворените си човчици храната. Я успееше нещо да лапне, я не. После си намери местенце в единия край на гнездото и дока ...

Умореното слънце зенита не може да стигне,
като примка се свива кръгът му в извечния ход.
Тишината изгуби онези кресливи авлиги,
пак последвали другаде своя номадски живот.
Есента залюля недодялано тънките клони ...

От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света ...

Калахан я гледаше с отворена уста. Лизи не мислеше, че някой успява често да го остави безмълвен, но й беше малко трудно да се зарадва на постижението си, когато имаше усещането, че някаква невидима верига се е затегнала около тялото й.
Франк издаваше онзи нисък звук, който й напомняше за ръмжене. Я ...

Грозна гротеска, тъй грозна съдба
Грозно сърце го е догонила смъртта
Груби ръце и болнаво тъй студено
Грозно лице, бледо, болно, наранено
Рамката сграпчил, той я не пуска ...

Искаш кръв ,искаш смърт.
Искаш разруха и гибел..
Миризма на утроба,
Преждевременно гнила
Нищо родила... ...

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

Горо ле, Горо зелена,
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена,
телата да си разхладим,
жаждата да си утолим? ...

Това е кавър на Румен Спасов и в негово изпълнение по песен на Ролинг Стоунс.
Дори името не мога да се сетя. Направихме я със образователна цел.
Надяваме се да е интересна.

Един пуйет извади си молива
и каза "Най-гулем е моя..."
съблече ризата кирлива
и написа десет метрова балада.
Прибави още сто миниатюри ...

(the English version of “Adagio”)
-------------------------------------------------------------------------------------------
Лара Фабиан - Ададжо
(английската версия на "Adagio")
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

В главата ми нощуват ветровете,
Луната връзва люлка - за разкош
и учи лудостта ми, как да свети,
дано светът забрави, че е лош.
В потайни ъгли малките щурчета, ...

Вътре в мен е вече есенно,
Дъждовно, ветровито....
Както наоколо сега...
Въртят се ветрове,
напира да се пролее дъжд.... ...

И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича, ...

Страхът е главорез, но е в опасност,
от вярата – добра и чиста, бяла,
без глас трепери, в риска си натясно,
с безславие да си скрои провала.
Защото крайно са несъвместими: ...

На 08.09. за християнството е Рождество Богородично.
Всяка година от този, че и още две седмици след него ден в село Узунджово, Хасковско се започваше панаир!
И тръгваха кервани със стоки от всички посоки на османската власт. Коля от цяла Румелия, натоварени до канатите с атлаз, коприна, грънчарство ...

Опитвам да се надскоча
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...

В главата си открих акордеон.
Внимателно го бутнах настрани.
Изхърка като стар шансон
и млъкна, сякаш го боли.
В главата ми звучи акордеон. ...

Все на теб се моля, готова да ти падна в ръцете,
сили нямам да спра влиянието ти върху мен...
Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,
ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...
Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ, ...

Нощ в Андалуси́я...
Денят се скри зад хоризонта
потъна в мрак Андалуси́я –
безброй красавици страхотни
нощта изпълват със магия... ...

Есенно капричио...
(диптих)
1 . Есенно капричио...
Вятърът все още весел,
още аз и Мисълта - ...

из градовете
птички не цвърчат — че ги
страхът помете

Предчувствие за Есен...
Гората е с духа на развигора
и в нея бродят летни чудеса...
... но-о Вятърът върти сега нагоре
оранжево-червените листа́... ...

Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...

Бяхме приятели, (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Арт рок

Да работиш 16 години в Италия и накрая да ти кажат просто ей така:“Тръгвай си.По-важни са ни местните.Тук вече няма място за теб!“Но какво да се прави-такива времена бяха настъпили…Изминаха 9 години от първата вълна на епидемията.Ангел продължаваше да работи в градините в Сан Фердинандо.Когато за пъ ...

В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...