Знаеш ли как обожавам тишината?
Нея аз нося дълбоко във мен.
Онази тишина, която говори с душата,
говорят си двете всяка нощ, всеки ден.
А знаеш ли как само обичам тъгата? ...

И следвайки те стигнах аз
до белоснежни планини.
Над мен издигат се билà,
в студа пустеят долини
и вика силно моя глас: ...

Какво ще кажеш да сме по-различни,
поне за ден,
за месец,
за година?
И адски силно да се заобичаме ...

И си мисля разни неправилни работи. За демокрацията. И за това, дето днес наричаме така.
Древна Атина е имала няколко хиляди граждани. С абсолютно равни права и задължения. Основното – участие в обществено-политическия живот. На едно основание – пълно равенство!
Между мъжете. Гражданите.
Права не се ...

Женският акъл е необятен. Обхваща всичко с изключение на логиката. Базата му: „Ама аз искам!“. Водещото: „Не знам какво искам, но ти си длъжен да го направиш/намериш!“. И върхът: „Да, така е, обаче не това искам!“. С гарнитура: Ами познай, де… Толкова ли си неразбиращ…“
Бог на сенките в мрака /нераз ...

Брей, че блато чудновато
всички жаби си мълчат.
Сякаш целите от злато,
а над тях слънца кръжат.
Чак до гуша са във тиня, ...

Още помня оня миг пиянство
във който насаме останах с теб,
и затвърди се нашето познанство​,
когато започнах те с мистър Чеп.
Тогава той така те очарова, ...

Докоснах те Снощи те докоснах. Наистина докоснах. С върха на пръстите си нежно те досноснах. По косата леко те погалих. После и по цялото лице. Докоснах те аз, нали? Нежно те докоснах. С устни те докоснах. С върха на устните жарко те докоснах. По челото, по очите. После и по цялото лице. Докоснах те ...

успивам се във вчерашния вакуум
в пашкул увити сънищата лесно хващат мухъл
преде и дебне гладен паяк лаком
доде се разплете и моята обвивка съмне куха
във днешната мъгла задрямвам неспокойно ...

Евтина сега съм на сълзи…
Сами валят …
за щяло и нещяло…
Преди ги сменях само за звезди…
И две слънца ...

Обичам да пътувам по южната част на Америка. Да вземеш курс от Далас (Тексас) до Сан Бернандино (Калифорния) посред зима, си е една сбъдната мечта. Когато в Чикаго веят снежни бури, да се пуснеш по двайста магистрала и после на десетката. Слънцето пече, пътят се изпънал направо, като тетива на индиа ...

Не търся никаква изгода
и мисли скрити нямам аз.
Не е във моята природа
с лъжа да искам плътска страст.
Каквото казал съм и казвам ...

Восъчни ръце милуват
стара сянка на картина.
Разтопени очи бленуват
до пясъчни кули да се събудят.
Сухи устни сънуват ...

Глава 21
ЗА КОКОСОВИТЕ ОРЕХИ
Намериха го на берега, около моторната лодката. Боб наливаше бензин в резервуара на мотора.
- Искате ли да дойдете с мен? - предложи той. - Трябва да докарам от другия бряг няколко чувала с кокосови орехи.
- Може, - съгласи се Майкъл. - И веднага попита Елис: - нали си с ...

Българийо, сведи чело!
Днес обесват Свободата!
Днес обесват твоя син,
многострадална майко свята!
Небето пада изведнъж ...

Ще пия ли следобедно кафе?
Ще пиша ли по пясъка с любима?
Ще тича ли наоколо дете –
или това са просто сухи рими?
Ще ходя ли на работа с искра? ...

Предисловие от автора и кратко описание
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...

Денят присяда
на меката си опашка.
Котката лениво
прекоси уличката.

Променям се.
Видимо вече.
Но сърцето…
Клетото…
Сърцето, човече, ...

...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...

Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...

Откога ли чакаш зъзнеща в снега,
откога душата плаче тихо в мрака?
Само вятър леден, в свойта пелена
те обвива – пак разбунил тишината.
И защото мен ме нямаше – проклет, ...

Днес честваме обесването на Апостола -
достоен празник за обезкостена нация.
В монархия, народна власт и демокрация
раята пак си е рая ... и толкова.

България! Днес коленичим
пред твоя син - така обичан!
Той няма гроб... Но има Време
и поколения - приели
в Духа си Святото му Дело - ...

Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...

Да опишем онази част от българите, която все се заяжда за нещо и са много загрижени за останалите. Всички го твърдят. Но така ли е? Едва ли. Българите сме усвоили едно качество (балканско, но по нашите ширини е като че ли най-силно) - да намираме кусури на другите, да ги бием, да ги съдим, да им се ...

Прегръщаш болката и тъгата.
Заспиваш до съмнения.
Сгушваш се в самотата
и завиваш се с угризения.
Ще ме обикнеш един ден, ...

Таня отказа да дойде на село.
Може прибързан планът ми и смел да е,
но се надявах и сбъднат представях си.
Всъщност, аз отказа неин очаквах си,
а ми е тъжно сега и печално. ...

В деня, в който мама те доведе
и разбрах, че ще си ми приятелка добра,
дума пред себе си дадох,
да се грижа за теб до края на света!
Колкото и голяма да пораснеш, ...

Невъзможно приятелство
Ти искаш само да си останем приятели,
не мога така, ти ако искаш ме разбери.
Ние бяхме любими, бяхме мечтатели,
сега сме отдалечени и отново сами! ...

Нямам друго във своите длани,
тънко цветенце с крехки листа.
В сърцето ми дишат побрани
Моя Бог и безброй чудеса!
Всеки тежък момент или сблъсък ...

на Ивита Мирианова
Измамиха ни, че живеем добре!
А преживяхме миражна епоха,
че човек накъдето и да се взре,
е загубил към ближния посока! ...

Когато са високи очакванията, оттам стават и яростни разочарованията. Но аз насърчавам! Насърчавам да се борим, да не се отказваме, да не отстъпваме, а да вярваме. Често хората ми казват, че съм безнадежден "оптимист", и когато го чуя, ми става едно самотно, тъжно... аз не виждам нещата така. Аз про ...

Заших си сърцето
/Свидна/
За сълзите кладенец дълго копах,
в черния край на земята,
с шепи събирах от сивия прах, ...

Жажда за Приятелска прегръдка!
Благословия е да прегърнеш от Бг един твой Приятел,
Но срещите стават, когато реши.. "Горният Заседател"?
Какво ли НЕ съм минал, но не съм останал безразличен,
Непослушник съм, да се противопоставям съм отличен! ...