Преглътнахме, че „Босия“ гладувал...
И кралството потъна в махмурлук.
Гладът за правда не възтържествува –
доказа го излишният суджук.
Крещяха лозунг изборен, победно – ...

Хей, детенце мило с телефон в ръце
вънка слънце грее, даже е 3D.
Зная, че модерни са – форуми и блог,
но човек живее в свят красив, широк.
Той не се побира в клауд или на диск ...

или как се превърнахме в демократични пачаври
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. М ...

Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...

Стихия си, когато ме целуваш -
настръхва смело цялата ми гръд.
Страстта в немирни капчици доплува
до слабите места на мойта плът.
Жадувам устните ти... Непрестанно ...

Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.
Макар, че аз съм вездесъщата, ...

(Хайку - тавтограми)
Г.
Гняв героичен
гордия гарван гнети.
Глух героизъм. ...

ПЪТЕКАТА КЪМ ХРАМА
Не мога да спечеля от лъжа –
измамата и пет пари не струва.
Но хвърля ли в браздите от ръжта –
знам – мравешкото царство ще пирува. ...

В нейните розови мисли
Двете ухаеха на цветя
Там всяка мисъл бе чиста
И всяко цвете бе тя.
Беше роза беше червена ...

В една чакалня с надпис
над входа ú: "EREM",
видях народ да чака,
на шията с ярем.
- Кажи, народе беден, ...

Като роза през май
ти галиш нашите души,
тъй хубав е родният край,
националният идеал злото руши.
Затуй толкоз герои, борци ...

В стаята сами сме, а навън е вече ден,
как неусетно времето минава,питам се аз?!
Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена
в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?
И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия ...

Беше двадесет и втори февруари, вторник.
Как звучи само, а? Двадесет и втори, втори, вторник. Нищо хубаво да не очакваш от такъв ден.
Бях студент в Москва и трябваше да присъствам на един преглед на художествената самодейност на чуждестранните землячества в Московския Университет. Тогава на нашего б ...

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...

На
Дѐла Кръстева Благоева (Нѐли),
ортопедична медицинска сестра
и на
Благой Стоянов Благоев, ...

Последен дъх. След него тъмнина.
Очите са далеч от светлината.
Дущата ти е вече сам-сама
поела своя път към небесата.
Кратък миг и после тишина. ...

Къде умират новините?
На страниците на старите вестници.
А къде свършват те самите?
*****
В тоалетната-живот се реят буревестници. ...

(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...

Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна. ...

Обяснение
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...

Утрини сребристо сини,
а нощта - от кадифе.
Недопито ще изстине,
полунощното кафе.
Рой светулки пак чертае ...

Този свят побърка се съвсем!
Всеки гони своята реалност
и попаднал в един абсурден плен
на обсебващата виртуалност.
Обградени от илюзии и от измами, ...

Колко нощи оставах сама,
свита в гнездото на себе си.
Колко останки, тъга и тъма...
Колко пъти отказвах сама,
път да намеря към тебе, ...

Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...

Изтрих и копнежа за теб,
забравих лъжовните думи,
един незапомнен поет –
вървя по дъждовните друми.
Открих, че боли да си сам. ...

Почернели и
слепи създания,
населяващи
долното царство,
те се крият и ...

Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а жадува крайморско блаженство.
Когато стане дума за сърцето, ...

Чувстваш ли ме в тази тъмна нощ,
как сред сенките към теб се приближавам?
Следват ме и демони, най-лошите.
Само мъст и гняв са ми останали.
Бавно се прокрадвам и не бързам. ...

Поетично побеляла
се измъквам
от всеки следващ ред.
Ще бъда някога отново цяла,
избягала от тоз куплет. ...

Спи България слаба, обезчестена,
само надеждата духа ни крепи.
Цялата държава е опропастена,
а народът знае само да търпи.
Уви, ще бъде грабен цял живот, ...

- Янче- е, прибрах се! – провикна се Минчо,, още с влизането си в апартамента- Сипвай манджата, че така огладнях, сякаш току що съм изтрезнял!
- Че, кога ти остана време да изтрезнееш?!? – саркастично го посрещна жена му- да не се разболяваш? Или свърши заплатата...
- Да си дойдем на думата! Реших д ...

Във вените на съвременните междуличностни отношения пулсира нещо несигурно, разбъркано и повредено. Изначално добрият, смирен и осъзнат човек е усмихнато благодарен, че съществува тук и сега, заедно с радостите и сълзите, със светлините и тъмнините, с възходите и паденията, редуващи се в денонощията ...

Невинна съм, в сърцето си го зная.
Добра до болка е във мен душата.
Но някак си успя да ме омая,
за миг ми завъртя главата.
Не съм си падала по лоши, ...

За Момчилград
Посвещение с много любов
...
Не си ме "родил",
но остана завинаги в сърцето ми! ...

Вчера зимата дойде́
като бяло кадифе
бързо сняг покри земята
и зарадва нас – децата.
Бързо грабнахме шейните, ...

Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...