последният прочетен хълм
познание
развързване на възела
на подсъзнанието ти
по Фройд ...

Да се срещнем в нашата Вселена.
Там, където сме без време
и стига ми ръката твоя
в своята да взема.
Да се срещнем сред звездите ...

Ходи по жарава!
Нищо, че пáри.
Не покривай с забрава
отъпканите пътеки.
Трудно е. Не е за всеки. ...

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: КИЙТ
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...

Как си утомлен, безволен, да чакаш сивия здрач на съдбите
на окончанията времената да стоплиш само пробити,
без да им натякваш безмислието,
без да тъгуваш по смисъла,
че смисълът, скъпи, намираш го ...

Шоколад
По целия свят,
и за стар, и за млад,
няма по-сладко
от шоколад. ...

Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като не ...

Вглъбени в себе си мълчим.
В средата радиото свири.
Щом мислите си подредим,
протягат бляскави рапири.
Дистанцията избери, ...

Липите ме обгърнаха изцяло
с вълшебния върховен аромат.
Предаде се подмаменото тяло
в ръцете на разлистен липов цвят!
Очите ми преливаха от злато, ...

Питаш ме защо ми трябва брус,
Казвам ти: за да си изтъркам петите.
Смееш се: това не е брус, а пемза.
Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.
Затова ми трябва брус, а не пемза. ...

Беше Една Мечта
Отвъд вратите на вечността,
в дълбините на същността.
Там където изгрява една мечта,
забулена в отровата на света. ...

Пелерина,нощ,звезди...
някой в тъмното не спи!?
Топлина,пот,очи...
Боже колко ми се спи.
Уморен очи затварям ...

– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...

Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва, ...

Животът засвири на старо пиано
в минорна тоналност, а текстът в мажор.
Клавишите, в черно и бяло живяно,
са ноти за песен на дневния хор.
Вокалът бе даден на младо момиче ...

От другата страна на вратата се дочу едва доловим звук от тромпет. Седемте тихи ноти се разнесоха сякаш отдалеч, като безплътна сянка на сребърен дух, ако, разбира се, сенките биха могли да бъдат изградени от звук.
Филип Хосе Фаримър „Създателят на вселени“
Във всяка райска градинка се крие по някоя ...

И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...

Проплаква ли насън бунара?
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...

„Чук,чук,чук...Ела ти тук,
под водното стъкло,
на вир дълбок
под сенките на плачещи върби.
Ще бъдем с теб приятели, ...

От бабина душица ми е чаят,
дъждът изрони слънцето, вали́.
А в сенки сипва сумракът омая,
на крак ще пиеш? По-горещ, нали?
По рамото на чаша се извива ...

Сърцето богато
Слънцето закри очи,
тихо слезе към морето.
В мрака ще блеснат две сълзи,
ще те чака спряло в мене детето. ...

Глава V
Силимарина стъпваше уверено напред. Гонеше нощта пред нозете си и викаше новия ден след тях. Тъмнината отмина, дойде зората, освети на гърба ѝ саята... и я окъпа в злато. Ала Слънце на Земята будеше съмнения. Тя не беше булка, а бе облечена като такава. Зли очи не трябваше да я петнят с отро ...

Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПОБЕДА
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански к ...

Тази вечер нещо ме тревожи.
Тази вечер нещо ми горчи.
Виждам вече само овчи кожи
и кавал овчарски не звучи.
Вълци нощем по баири вият. ...

Как е трудно да изглеждам мъртва,
когато в мен живот кипи,
когато нещо кара ме да търся,
като от древни ръкописи да чета от чуждите очи.
Но уви, аз съм родена ...

Викаха му Шаро, викаха му Роки, Белчно, Сивчо, Кучо, викаха му и МАРШ, викаха му и бягай. Той самият не знаеше как се казва, не знаеше имал ли е някога дом, имал ли е стопани. Нямаше семейство, нямаше и другари. Другите кучета се примиряваха, ровеха по боклука, ядяха мърша, но този бездомник си имаш ...

ХИЖА В НИЩОТО
Да бях се приютила нейде
в забравена от Бога хижа –
ветрец вечерен като вейне,
да ми е леко и безгрижно, ...

Снежанка очаква целувка от принца
и не в красотата е нейната сладост.
На ябълката отровата скрила с живота си,
в сърцето си пази своята благост.
На Пепеляшка пантофката и е по мярка, ...

Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство
на палубата на една безкрайна вечер...
И приземих се тихо във тревите ...

Пак скубеш, животе,
цвета от косите ми,
оставяш ги поръсени
с бяла мъгла...
Сивеят и дните, ...

Искам, а не мога да изкажа всичко -
думите не стигат, чувствата горят!
Зная само колко много те обичам
и че няма вечно връщане назад!
Тишина отвред край мене се разстила - ...

Тънки розови бодли прегръщат на света душата
и камбанен звън продира тишината сред пустинни долини,
кръвта смразява се върху острието на камата,
проболо туй сърце, държащо злокобни добрини.
Белег на грях се съживява връз съдбата, ...

Вера
или Реквием за познатата непозната
С огромно преклонение пред паметта на журналистката и човека Вера Благоева Генова
1959 – 2020
„За света може да си просто човек, но за някой определен човек може да си целия свят“ – Бил Уилсън ...

Разликата между нас българите и хората от останалия цивилизован свят е, че ядем само това, което другите ни сервират, а те – единствено онова, което сами си поръчат. Въпреки, че и ние, като всички останали народи, плащаме редовно заплатите на своите управници.
Само това успях да напиша. Две изречени ...