- Къде си тръгнал така полугол, бабе?
- Отивам на баира, в гората, да търся приключения!
- Много леко си облечен! Вземи шубата, за всеки случай!
- Бабо, с вълнената блуза и ватираните панталони съм. А е двадесет и осем градуса...
- Вземи я, сине, да не те мисля само! ...

В ония мътни години на деветдесетте, в зората на зараждащата се демокрация, почина бабата - майката на жена ми. Хората тогава все оше внимателно се оглеждаха на ляво и на дясно какви очи ги следят и какви приказки ще чуят за техните постъпки, пък било то и на погребение. Ние, останалите роднини, по ...

Беше ден като всички останали. Ден в който хората по цялата земя следваха съдбата си, бореха се с трудностите, наслаждаваха се на успехите, обичаха и мразеха, прокарваха пътища или разрушаваха домове, мечтаеха или правеха горчиви равносметки, ден в който не бяха готови да умрат...
„Време е!“ - дълбо ...

За жалост - туй от памтивек е мода-
келешът , който яхне поста висш -
набързо да забрави за народа -
с безброй жандарми да се огради !
До Него да застанат с куп фанфари, ...

Мастилените ми пръсти се плъзгат
по мрамора на твоята плът,
емоции - стихове свързват.
Пулсира гласът
на фантазиите с лятно ухание, ...

Искам силен стих да ме стовари,
че за ходилата да ме хване непотърсени,
да ме придърпа в дверите си
и да ме заключи,
за да не мога аз да го претърсвам. ...

В надсъние, над време, над пространство,
в преприказно, вълшебно измерение
със скоростта на светлината, в странство,
през вечността летя към мигновение.
Фантазия безбрежна, без съмнение, ...

Простете ни велики, смели български предци,
на нас, съвременните ваши синове и дъщери,
че подвластни на егоистични, нелепи политически игри,
днес ние водим недостойни, грозни безсмислени войни.
Пренебрегнали завета ви мъдър задружно България да градим, ...

Сякаш златна лава се изсипва –
разтопи се слънцето в морето.
Приюти се в хладната му ласка.
Сливат се в едно великолепие!
Пръски свежест разпиляват ...

Тичам пак с филия във ръка
и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.
Ще бъда пак стражар, ...

Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...

Мъничката нежност в тъмното на гърдите
с огромната сила
носи Твоето име,
Искра подарила
на въглените...

Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...

Той насочи дулото срещу лицето ми.
Аз му изпратих въздушна целувка.
Една война, продължила твърде дълго,
Най-после имаше шанс да приключи.
Чаках този момент години наред. ...

Караоке версия на моята най-любима песен - Миллион алых роз на Алла Пугачова

Акапелно изпълнение на авторска песен. Пея за хоби :)

Мутра, шкаф, чекмедже,
народ, бедност, дередже,
Череп, маса, банкноти,
Бояна, дрон, идиоти.
Прокурор, агресия, произвол, ...

Ако бях аз птица,
щях до теб да долетя,
да надникна в мокрите зеници,
и попия сетната сълза ...
Не бива никога да плачеш, ...

всеки любовен
триъгълник значи и
клюкозяпачи

маймуна не си
пуска клона — преди да
се хване за друг

неподарена
ласка и — любов уви —
занемарена

По
Библия
на Българската Православна Църква —
от Матея
Свето Евангелие — ...

Този текст е стар. Публикуван е в личния ми блог http://dimganev.blog.bg на 4.10.2019 год. А дали е актуален - нека преценят читателите.
«Я ТЕБЯ ПОРОДИЛ, Я ТЕБЯ И УБЬЮ…»
Бойко, Бойко, да беше прочел (на младини, сега знам че нямаш време за таквиз гейски занимания) дяда си Гоголя, белким се беше досе ...

“Нека ходим в планината!”
-ни заюрка госпожата-
“Там огряно е от слънце
всяко листче, всяко зрънце!
Ще събираме, ще пеем ...

Пиши ,пиши,поете -
Каза една лястовичка-
За нашите птичи трепети.
И в тоз миг политна.
-Напиши как по вашите къщи ...

Ежедневни приключения 6
...
- Къде ще караме ваканция?-
Дружината се втриса.
Отхвърлиха ни резервация за Камчия, ...

Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...

Баба ме е хванала здраво за ръката.
Дърпа ме към себе си, но е в шок горката.
Кучето ни гледа право във очите.
- Скрий се зад гърба ми! Хайде, бързо, Мите!
Чантата отваря тя да извади нещо. ...

Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...

Открадвам миг от целувка
на лунно момиче с момче.
Прибирам на скитник обувка
захвърлена в сухо дере.
Мечтите на хората търся ...

4. Великият Марти
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал... ...

Ех!...
(експромт)
Домъчня ми!... Домъчня ми
за зелените Балкани,
за цветята дъ́ховити ...

Шефът няма приятели. Той има приятелски настроени към него подчинени.
Когато си около шефа бъди щастлив. Шефовете обичат да мислят, че те са причината за твоето щастие.
Ако шефът ти се усмихне – усмихни му се и ти. Дори да те боли зъб.
Когато шефът говори трябва да се мълчи. Гласът на шефа винаги зв ...

Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...

Времето разделя ни, но зная
някой ден отново ще ни събере.
Тръгнем ли със тебе към безкрая
под небе от радост и любов - море.
Като птици волно ще летим. ...

Аз няма вече никога да плача –
небето натежало ще се пукне,
ще се продъни звездната погача
и над Света ще рукнат черни ручеи.
Остров Пенанг, свят Алфа, преди около 65 милиона години ...

Всеки сам си носи кръста.
И всички по различен начин.
Едни с коне и оръженосци.
А други на естествен ход.
Повярвайте си силни хора! ...

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТ: ЛУДИТЕ
“Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд.”
Буковски
Добирането до клиниката не изглеждаше толкова просто. Трябваше да внимават за караули, разбеснели се цивилни, а не на последно място и призрачни войни – мародери, к ...

Ще се отстраня от себе си, за да полетя на крила – понятие чуждо,
но близко в душата ни свита прибрано мълчи ненужно,
от упрека,
срещнал погледа си в кривото огледало – нали
това е най-близката среща от измеренията ...