Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...

Петър
Дълго виках. Всички ветрове
молех във душата ми да влязат
и издухат всичко –
страхове, подлости, безчестия, омраза… ...

Човеколюбче, Боже Господи, прости ни и спаси ни!...

Добрякът Добрин
Добрякът на име Добрин
живеел в село Добрин.
Той не просто вярвал.
а винаги правел добро, ...

Един въпрос е важен
По Света е пълно със въпроси,
на милиардните души.
И Всяка своя кръст си носи,
колко много, а в многото сами. ...

Познава тялото ти моето езиче
и няма тайни то от него скрити...
Отлично знае и какво обичаш
за да блестят оргазмено очите...
Не пита, просто пътища намира, ...

Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза. ...

Балони на съдбата там и тук
явяват се и чезнат с празен звук.
Привличат с цветовете на дъгата
и тръгваме да гоним по земята
щастието наше... пук-пук-пук... ...

Щом музикалните редици съществуват,
поетичните тоналности сами минават пътя
до музикалността.
Решават динамичностите своя брод,
догдето не прескочат в галоп ...

Здравей, моя бабо, живяла в години,
оставили белег дълбок в същността.
Земята ранили чрез страстите диви -
алчни за власт, пари и слова.
Ще ти разкажа, намерила смисъл, ...

Някога, в далечни времена,
живял рибар в рибарската колиба,
за да изхранва своите деца,
всяка сутрин ходел той за риба.
Бил силен, смел и безпощаден, ...

Бърбън стрийт*
Красиво пъстроцветните балкони
обрамчени с дантели от метал
и впрегнатите с мулета файтони –
рекламен блясък пищно е залял... ...

Руска ролетка
Шест патрона в барабана?...
Не патронът е един!...
Шест мъжете са в кръга застанали,
а патронът все – един!... ...

Виц по време на чума...
Китна пролет по Земята
шета и цъфтят цветята...
Пролетни се вият хали,
хората са се прибрали... ...

Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...

на Йоана
Последните звезди броя в нощта -
един закотвен в бездна звездоброец.
За кратко усъмнил се в любовта,
макар роден на чувствата в пороя. ...

Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...

Дали народът, тоест
И ти, и аз, и всички нас.
Дали великите водачи
С талант, амбиция и власт.
Или пък алчни политици, ...

Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка ...

Тя е много красива -
като пурпурен изгрев
над залив
на южния бряг.
С топлина те облива - ...

Роден от майка - червей
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...

Доминото пада,
пада и нощта,
а в чашата се смее
ефектът на греха.
Редени ден и нощ ...

Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...

Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...

28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...

Тъй обичам да съм у дома,
на котлона да кЪкри фасул,
до прозореца с книга в ръка
и пантофи червени обул.
Телевизорът леко да дрънка, ...

Осата излетя в здрача
от царицата със спец задача -
да намери сто на сто
за осетата малки месо.
В своята китна градинка, ...

Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...

Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...

(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...

Моята любов
е град с кули и замъци,
царство е сърцето ми.
Нима е трудно
да бъдеш цар на моята любов?

Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите, ...

Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях, ...

В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...