Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...

28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...

Тъй обичам да съм у дома,
на котлона да кЪкри фасул,
до прозореца с книга в ръка
и пантофи червени обул.
Телевизорът леко да дрънка, ...

Осата излетя в здрача
от царицата със спец задача -
да намери сто на сто
за осетата малки месо.
В своята китна градинка, ...

Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...

Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...

(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...

Моята любов
е град с кули и замъци,
царство е сърцето ми.
Нима е трудно
да бъдеш цар на моята любов?

Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите, ...

Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях, ...

В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...

Душата ми е бродница без име,
самотна скитаща се по света
и търсеща в небитието
твоята изгубена душа.
Не си изплашен ти от мен- ...

('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля. ...

"Corona" щом крепи корона,
продължава се купона,
и балона да се спука,
"да живее нова слука"!
На крилете на лъжата, ...

Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми. ...

4. ПЪТНИК
Пътувал човекът
по своя пътека,
с търпение следвал
съдбата нелека... ...

Очите ти търсят , устните парят , но ти бе моят спасител.
Името ти - сладко и солено , запомних го , когато ми го даде на прозореца лед в който бе написано ,, помни мойте устни и споменът за мен.
Потънах в мисли , любовта ме зове , вървя и гоня из морския бриз силуета ти...
Безгранична е любовта ми. ...

- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам, ...

Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...

Дошло е странно, смутно време,
в небето лешояд кръжи...
И празнодуми стари теми,
не вярват в своите лъжи.
Завръщаме се, към Твореца ...

Нарисувай в мен картина от чувства,
обливай ме с любовни цветове!
Не ти е нужна четка, само пръста,
с него очертавай тайни светове!
Цялото ми тяло изрисувай, ...

,,Един човек промени целия ми живот за няколко секунди. Един човек ме преряза много дълбоко. Един човек си отиде толкова млад, оставяйки зад гърба си, хиляди недоизказани думи и горчиви сълзи. Един човек лети към Космоса. Един човек ме гледа от високо. Един човек, превърнал се в звезда, ще живее вин ...

"Приятел в нужда се познава." -
ето една мъдра мисъл.
Истинският приятел не те изоставя
дори когато си съвсем закъсал.
Той няма да те предаде, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Воловете на любовта
Едно идва, друго си отива,
а аз „глупендерът” пиян,
стоя с неизорана нива
и воловете ще отидат зян. ...

Аз цялата съм в грях,
но как ще кажете:
кога уби, окраде...
Добре:
те 10 са нещата ...

Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...

Нов вид телефонна измама
облъчва ни днес от екрана.
За трупове, смърт и проказа.
Страхът е най-страшна зараза.
Народът при паника вярва. ...

Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...

Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...

Всички сме равни! Поне така казва библията, конституцията и нашият вътрешен глас. Ама, не! Равни сме пред смъртта. Не пред закона! Не пред църквата! Не пред власт прилагащите! Има територии. На бедните и богатите, на законоспазващите и неспазващи, на вярващи и атеисти... Вярващите, пък си имат куп т ...

Да бъдеш във нечии стихове,
казват, било е вълшебство.
Да те пишат на белите листи
за мнозина би звучало чудесно.
Като възпяване в песен било е, ...

Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда. ...