Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като ...

Крясъкът в мен до тебе притихва
и цяла се смалявам до зрънцè.
В миг като този от душа се усмихвам,
че няма по-бленувани отдавна ръце.
И притисната в тебе, бавно те вдишвам, ...

Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...

Спомняш ли си, първият път?
Спомняш ли си, златният пясък?
Течеше нещо от мен,
но не и кръв...
Усещах, ...

Пак ти носих на гроба цветя.
Двете бяхме, със мама.
Знаеш я… гроба прелива с вино, с вода.
Само погледа ѝ крещи - няма го, няма…
Тишина е. Там всичко мълчи. ...

Мафиот, кюлчета, злато,
държава, дъно, блато.
Шкаф, евро, компромат,
ГЕРБ, премиер, мат.
Корупция, алчност, позорност, ...

Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, с тебе вече съм богат:
не ме научи чувствата да мразя.
Има нощи без сън и тих покой, ...

Мрак в нощта.
Студ в деня.
Защо животът тъй корав е.
Защо съдбата толкоз ни тежи.
Умора чувствам всеки ден изминал. ...

Kendji Girac & Gims - Dernier métro
Кенджи Жирак & Джимс - Последно метро/ Dernier métro
MUZIKA>>>

Глава 11
ОТЧЕТ ЗА ГЪБЕНИЯ ТРИП
Сутринта, добре наспал се, Майкъл тръгна при Боб да обсъди вчерашния трип. По пътя, Майкъл видя, че в беседката за обяд са седнали Боб, Джесика, Али, Питър и Стив, и пият кафе. След като поздрави, Майкъл влезе в беседката. Като видя Майкъл, готвачката без да бърза запо ...

Lebenslustige Natur
Unwahrscheinlich schlau
Trotz athletischer Figur
Zuckt vor seiner Frau
Stoyan Minev ...

Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...

Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд ...

ГИМНАСТИКА
(за деца)
Подредени във редици
и раз-и два, и раз- и два,
в-крак заедно, като войници, ...

Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...

Така я нарече един съученик в първи клас, когато тя го наковлади пред другарката, че е надраскал тетрадката й. А не беше честно от негова страна и нямаше повод – Данчето само се пошегува като изля мастилницата върху учебниците му.
Ниска, слаба, с прическа от вързана слама, тя не привличаше вниманиет ...

Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...

Не знам кой е направил хардуера, но имам много забележки към него! Страшно много! Поврежда се средно за около 40 години. Оттам насетне може да изтрае докъм 70, а после - бум! И отива в небитието! Какво говоря? Понякога изпушва и в по-кратки срокове! А ми разказват врели-некипели за "живот след смърт ...

напевността е
на речта душата и
сърцевината
напевността е
на речта — от небесата ...

Не си тук вече, знам.
Не плача…само си тъгувам…
Назад във времето пътувам,
за да те срещна там…
Да ме чакаш да се върна от далече… ...

Домът е хляб и огън, а и дим,
коричката на мъка споделена,
която трябва с теб да измълчим
или сами сме в цялата вселена,
или в пиян от чувствата ни час – ...

Цвете на прозореца
Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в жи ...

Честито вълшебство семейно!
Честито на многая лета!
Хвала̀ ви, безкористно дейни
творци на живот и просвета!

Ако всички мълчаха, когато
на езика им има брътвежи,
не студът, а красивото лято
ще ни върне отново копнежа.
Ако всеки мечтае сърцато, ...

На старите пътища сложиш ли край,
когато усетиш, че водят към нищото
тогава ще тръгнеш към щастие знай -
то близо е, твое е. Пали огнище...
Отваря вратата и чака те с шал ...

От хладното ониксово небе се сипеше танца на снежинките с дъждовните капки, които измиваха заледените и замрели нощни улички на града. Сякаш в далечината се чуваше песента на притихнал саксофон. Големият неонов надпис на театъра светеше ярко в лицето ми и се отразяваше в купчините фалшиви перли, кои ...

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас.
Полазват ме страстни тръпки
и изпадам в захлас.
Защото чувам шепота на твоя нежен глас. ...

Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...