Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана - ...

Ах, твоите очи безкрайни,
мен да ме зоват във вечерта.
Мислите ти чудни, потайни
да ни заведат на брега.
Брегът на щастието за двама ...

Ако не умра днес, ще умра утре, ще умра вдругиден, все някога, ще умра...
Ако не простя сега и веднага, няма да простя истински нито утре, нито вдругиден, никога!

Здравей,
среднощни приятелю!
Какво правиш тук,
не те питам!
В главата ми, ...

Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...

И днес е минус двадесет и три,
две седмици снегът не спира.
Пързалки светят. Още от зори
със две гребла отвън шофирам...
Върти на място, рие като бик ...

Дали се прекръсти с надежда Земята,
изплакала мъчно окапал живот
с отлитащо ято на птици, когато
милее за тяхната вечна любов?
Дявол ли спретнал е празника тука ...

В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но ...

Ето, Мимето пристига
Ах, каква е тя игрива !
Тя е архитектка
и на всеки тя ще види сметката
Ама, иначе е тя забавна ...

Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...

Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.“ Зигмунд Фройд
"Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме." Може би това е едно от най- правилните неща, които някога някой е казвал!? Преди да от ...

Ще те заключа в глътката вино.
Ти ли сложи в него черен пипер?
Пáри в гърдите жар и е горчиво.
Изчезва ли от огън тежък хабер?
Тежи на сърцето, сякаш прокоба, ...

Там някъде,
където се пресичат пътищата
на Спомена и новата Мечта
и миговете като огнени фенери светят
до портите на вечността... ...

Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...

18.01. 85 години от рождението на Дамян Дамянов.
ВИК
Бягай! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл! ...

Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...

Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...

Терзае ме странното чувство,
че и Чалгата май е изкуство. :-)
----------------------------------------
Имам си аз една
мила хубава жена. ...

Пусти опустели
гъсти коренища!
Как са ме подпрели,
ей така - за нищо...
Искат да остана ...

По поляната
на сънищата вървя.
Сърцето ми,
дори заспало е...
Душата ми крачи ...

Ich habe keinen blassen Schimmer
wozu du meine Verse brauchst,
denn dein Talent scheint hell und flimmert,
umsonst quälst du dich nur und schlauchst.
Lass mir mein Plätzchen unterm Himmel, ...

Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност. ...

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...

Булеварден роман, стих, тъма.
Паяжина. Бесилка. Въже.
Котка, чай, тъжна, стара мома,
Ръжда. Спомен. И бивши мъже.
Стари снимки. Молци. Нафталин. ...

Казват - лесно идва злото,
но не викай го, защото
трудно то от нас си тръгва.
Никой да не се залъгва.
Роси с този счупен крак ...

Мъгла, неземна роба,
облякла в бяло днес града.
Дали не си прокоба
или се стелеш просто, хей така.
Мъгла, небесно мляко, ...

И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой, ...

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...

Вероятно, защото си сън
ти не идваш във дните ми сиви,
преминаваш на пръсти отвън,
във прозореца тихо се взираш.
Наблюдаваш ме скрито с тъга, ...

Училище мое любимо,
училище пълно с мечти,
място безкрайно щастливо,
място с учители добри!
С химикал и тетрадка в ръка, ...

Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...