Имало едно време
един умен цар.
Искал синът му жена да вземе
и му казал:"Добрият път е труден.
За да вземеш ти жена - ...

Бедното нямо момиче от вар
пак си говори с иглата,
с месеца щърбав, с гергефа си стар –
няма си други приятели.
Толкова дълго в килера стои – ...

Сълзи от сняг ти пращам
по тихите небесни вени
да те докосна отвъд,
мой астероид бездиханен,
взривил покоя ми, ...

Има два типа жени.
Първите можеш да спечелиш.
Вторите печелят, който мъж поискат.
Мъжът винаги желае
жената от втория тип, ...

Вече е ясно на всички, че в условията на пандемията имаме извънредна ситуация не само у нас, но и в целия свят. По принуда са нарушени правата и свободите на гражданите гарантирани иначе от конституцията и плурализма в ЕС. На фона на всичко това не можем да останем безучастни към въпроса за емиграци ...

Някога замисляли ли сте се, че всички цветове, форми, материали и звуци, които срещаме- ни влияят?
Всъщност не казвам нищо ново, понеже има цели науки в изобразителното изкуство, архитектурата, интериорният дизайн, лого дизайна и въобще всякакъв вид дизайн. Науките свързани с това са цветознание, ви ...

"Долари спечели ти,
милиони притежаваш,
добро да те сполети,
в бизнеса си да успяваш,
стига над мен да се смилиш, ...

Случвало ви се е със сигурност да намирате обикновени земни червеи на най-странни места... Може би и сте се питали, какво ли правят там, а може и да не сте, но аз съм си задавал този въпрос и мисли, че донякъде съм си и отговорил на него...
Представи си, че живееш на ужасно тъмно, влажно и мръсно мя ...

/оттук-оттам римувана проза/
1. Милост:
Снижавам температури и заривам под карантина.
Лавината
2. Щедрост: ...

От малък нагло
знанието любя,
парите - да,
съмнение не губя
и арогантно не ща ...

За създаването на тази песен дадох сърцето и душата си. Вярно, нямам добра техника с която да работя - поне към този момент, но не се сдържах да я споделя с Вас.

Тримата братя и златната ябълка - част 3: Пропадане
текст: Любомир Николов

На Коко
Понякога съм меланхолична
но толкова обична.
Обичам в рими да се изразявам
и на теб сладко да се обяснявам. ...

В този момент на важно изпитание,
нека спрем черногледото отрицание,
нека бъдем силни, единни, добри,
да забравим всички минали вражди,
доброто в нас да ни сплоти и обедини, ...

Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...

Навършвам тридесет и пет,
ако ги гледаш огледално.
По лудорийте, съм на пет,
това за някой е скандално.
Ожулените колене, ...

ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...

Понякога, когато съм ядосан,
започвам да мълча ужасно силно.
С лудостта ми по ръба на косъма,
тишината е крещящо видима.
Тогава съм безчувствен. От обичане. ...

Добре ли си в тясната каюта,
круизът плава без маршрут.
Надясно и наляво, все се лута -
компасът скача като луд.
Виж айсберга, красиво леден, ...

Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо на ...

Все не случвам - на ютия!
Пред екрана болен спя!
Като вълк - в полето вия,
без Ирина през нощта!
Тя не идва вече нощем ...

Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо, ...

Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери коня, който търсеше.
Старият вече ставаше само да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принц ...

Винаги готов да се въргаля,
да направи магарѝя.
Изборният ден преваля,
чака го голямата тепсия.

Игра на думи всяка вечер,
a всеки чака само две.
Четири срички, прости и човечни.
Четири срички, срамен блян.
Но какво ли толкова ни спира, ...

Хей, Приятел, за миг се поспри,
за Доброто с теб да поспорим!
Да си кажем, очи във очи,
за какво ние двама се борим.
Някак важен по пътя минаваш, ...

Къщичка за птици събира
множественото число на
вяра.
Настанена обич срича
пълнозвучни редки ...

Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална, ...

Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...

Колко много ли скрил си само в две изречения,
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си! ...

Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...

Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете, срешете им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел - поникнал сред нивите.
Не унивайте мои добри петолиния, ...

Ех, морска болест —
л ю б о в, нелечима и
моресравнима!...

цветен венец — и
къдрици разрошващ и
сърцеразкошващ

Аз може да съм мъничко изгубена
като светулчица останала на светло,
като щурче във песента залутано,
в скалите остри - безконечно ехо.
Аз може да съм мъничко изгубена ...

Коледна приказка
Александър Куприн
Превод от руски език: Георги Карадобрев
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място. Още от малко коренче, лишен от живителна топлина и свет ...

любовта е и
своего рода мисия
„вземи си я“

Толкова лесно е да ме лъжеш,
когато се спускам с тролея към вас.
Тогава един слънчев сноп
от софийския залез
блести по ръба на клуб "Ялта" ...