Всичко е толкова просто,
а ние хората го усложняваме
с тъпи оправдания,
защото ни е страх.
Ако попиташ от какво дори не можем ...

Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука, ...

Звукът от спомени и минало
В главата ми отекват като песен
Било какво било , отминало,
А пътят ми нагоре веч е лесен.
Незнам какво ще стане утре, ...

наминавай понякога
ще приготвям вечеря
от готови салати "Кенар"
с антипаста
от хладилника ...

Реших, че всичко е наред
Все още бях твой и ти беше моя
Но след това удрям в стена, докато вървя със скоростта на звука
Каза, че ти трябват пространство и време
Но времето може да го влоши, нали знаеш? ...

на подбив взеха
Дон Кихот — в духовността
че стòри пробив
и въздигна до ВЪЗБОГ
човечността — тъй крехка

Сън
Ако ме затвориш в несбъднат сън
някъде във мрака,
знай, че аз пулсирам със всеки дъх
и пак и пак те чакам. ...

Ти си моето зимно момиче,
с топла прегръдка, сред снежна покривка.
С теб, студът навън е различен,
разтапяш леда, с чаровна усмивка.
Не стигат снежинките да изброят, ...

Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...

Мечтите са като кълбо...
Когато покълнат в теб,
създават безброй нишки
с бързината на светлината.
Изграждат фина мъгла ...

( На Тати с обич)
Не ме мисли, ти мамо,
не тъжи за мен!
Аз добре съм, мамо,
що ми каза, аз го знам. ...

Стар ли съм?
Не знам!
Не искам!
По - често се спирам
пред фотографиите... ...

- Къде сте тръгнали мои крака?
- Отиваме на Запад, към по - хубавото.
- Кой прегръщате, ръце мои?
- Западът! Богатият Запад!
- Къде гледате, очи мои! ...

специална си за мене
специален е твоят образ свят
пред теб стоя на колене
сиянието ти запълва моя взгляд
с роза в устата ...

не заслужават
хòрата — продажни да
ги управляват
* * *
да ги продажни ...

Коя е тя?
Красивото ти упование.
Твоята надежда в любовта,
а мое наказание.
Защо държиш да ме убиваш? ...

Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...

Не мога дори да споря
Прекалено съм прецакан, твърде е тежко
Да разбивам сърцето си като карикатура
Каква е разликата между разбитата любов и затвора?
Не знам, как стана толкова зле? ...

Картина... сюрреалистична...
И Аз... А, коя съм Аз? -
Поезия песимистична...,
или оазис от атлас,
объркан, сбъркан, или ум полудял, ...

Видях в очитет проблясък,
като лъч, под лунното небе.
Нито гръм е, нито трясък,
просто влюбено сърце.
Влюбена си в друг, аз зная. ...

Казвам сбогом за пореден път,
а очите ти пред себе си виждам.
За теб да мисля не преставам
и вечер в сънищата ми нахлуваш.
Излез от ума! Излез от сърцето! ...

Уважаеми хейтъри! Златото може да лежи в калта векове. Когато го извадят, то не е изгубило нито блясък, нито цена! В калта може да лежи злато с векове. Когато го извадят, тя пак си е кал! Всеки се чисти от нея! Вие злато ли сте? Не сте! Просто ще се превърнете в кал!

Не ще ме срещнете в тълпата,
умислен и без ясни намерения.
Поглеждайки в далечината,
вървя към нови измерения!
По пътя срещам много хора, ...

Такава съм, не те целувам,
ако сърцето ми мълчи.
В дълбоките води не плувам,
ако страх душата ми таи.
Не искам много от живота, ...

Старата прибра полите,
стегна в малък кок косите
и в комина се промуши.
Роси в майка си се сгуши,
а синът ги запрегръща. ...

От как се помня, като мъж,
аз стъпям на пета и пръсти.
Със мислите- на шир и длъж,
кроя мечтите си чевръсти.
И слял денят ми със нощта, ...

Моите любимци мили
не живеят у дома.
Те са волни, лекокрили
и ги търся аз сама.
Във градинката пред блока ...

На съдбата си здраво хвани юздите,
нека пее камшикът, не я жали,
да е наясно, че ти не си от "добрите",
които се примиряват с всички злини,
не вярвай, че тъй уж било ти орисано, ...

Народът жаден, но прост,
алчен сложил на пост.
Източил му той водата
и в джоба си прибрал парата.
Ама нали е човек наш, ...

/на моята внучка/
Мила, рожба обичлива,
сбрала целия ни свят,
тича, съща самодива,
къдри разпиляла в смях. ...

Кой ли вятър до тук ме довя,
кой прокле ме и с пръст ме посочи?!
Има тайни и има съдба ,
но защо с мен е вечно така?!
Бях добро и щастливо дете, ...

Нечакан Месецът изгря,
не беше сърп, а бе погача.
А мойта нива изгоря,
не чака сърп, а два орача!
Един дълбоко да оре, ...

Изповядай зеленото -
време е, тръгва,
овъгли се
от грешност,
глътна го алчността. ...

*
доверието ми
свит охлюв
в прегръдките ти
* ...

В царство някакво настанал мор
и народът виждал много зор,
че била класическа бедата –
страшен змей заприщил му водата.
И се сеща всеки тук от вас, ...