- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...

Кажи ми какво да направя,
за да бъда с теб завинаги,
няма как да те забравя,
защото заела си сърцето ми.
Понякога ми се иска, ...

Трудно тази нощ премина.
Често буди се Росина.
Взираше се тя в звездите
и съня и от очите
бягаше къде ли не. ...

Не ми е както вчера
И не е същото дори
Не ме и пали даже
Искрата точно да угасне
А аз какво да кажа ...

Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...

Силните не плачат от тъга.
Силните ще плачат от обида.
В сълзите им няма суета,
даже няма да ги видиш…
Текат навътре, зорко скрити ...

И ето че Коледа, в топли червени ботуши,
окичи над всяка камина по малко уют.
Котлите бълбукат и кротко комините пушат,
така неподвластни на сивия кучешки студ.
Кристални висулки надничат в прозорците плахо. ...

Сърцето ми е разцъфтяла роза
сред мрачен пущинак
и пръска своя аромат любовен
без мярка и без страх.
"Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума, ...

Застанал в поза лотос медитирам,
отпуснал се спокойно на дивана.
В света край мен хармония намирам,
потапям се в божествена нирвана.
Отпушени са чакрите ми всички. ...

Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...

Вдъхновено от „Ще те чакам, Любов” на Весела Георгиева (Пуполино). (https://otkrovenia.com/bg/stihove/shte-te-chakam-lyubov).
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ
Ще те чакам в засмяната пролет
под капчука с висулки от лед,
ще се вглеждам в кокиче наболо ...

Къде изгуби се във преспите?
За тебе снежни кули построих.
Сред бурите създадох дом за нощите.
С душата си за него заплатих.
Тя беше топла и невинна като пролет, ...

Вълча, кървава луна,
скрита мистериозно...
А аз, се раждам...
вдишвам първа глътка въздух...
Пламъка на факлата ...

и свободата
е — и днес — по образ и
подобие на
Бог — зован „н е п о с т и ж и м“ —
уви непостижима

И пътят свърши, и меракът.
Финиш - отсреща е стена...
И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора. ...

Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след ...

Нощта, когато меко ни обгръща,
а тишина неканена е гост,
защо пианото магия връща
и кой очаква го на леден мост?
Танцува зимата! Танцува с мрака! ...

В къщи кътаме светулка,
пъргава чевръста булка.
Денем с обич ни орисва,
нощем стихчета пописва.
Галим ли я, е засмяна, ...

Преди три години се събрахме старчоци,които обичаме рока и блуса и всяка сряда се събираме да си подрънкваме песни от доброто старо време.Скоро си направихме няколко демота на репетиция.Вокалистът е стара пушка на 70 години,но още държи фронта.Тук пее един наш приятел от Ливърпул,който от доста годи ...

Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… ...

До високия перон на автогарата спря микробусът. Оказах се в началото, влязох, заех любимото еднично място зад първата седалка. И рекох да се отпусна – цял час напреде ми, защо да не се разтоваря?
Влизаха пътниците, сядаха, заеха всички места.
И…
Се започна…
- … Тръгвам след пет минути… ...

***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...

Че трябва точно Ти да ми се случиш
е ясно повече от всичко.
Защото този свят да се научи,
че любовта ни не е притча...
Защото ми е страшно важно! ...

Копнея да си тук, до мен
да усещам топлия ти дъх
и забравил нощ и ден
да треперя от любовен лъх
Да пия твойте устни жаден, ...

Няма значение
кой
какво
как
и ...

И това е лошото, че не си държи на думата,
а влюбих се в нея,
сърцето ми минава като през бурята,
как сърцата ни в едно да ги слея.
Понякога ми е тъжно, понякога мрачно, ...

Любовта е омайно вълшебство, което душите ни копнеят да срещнат. Това е най-силното чувство в този свят, което ни дава сили и вдъхновение да изразим най-доброто от себе си. Невъзможното изведнъж става възможно, защото любовта е сила, която ни ръководи през целия ни живот. Но дали с това, че обичаме ...

Глава - 3. Сотворение Вселенной и порождение Жизни.
*По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде как из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит; - пону ...

Налей ги... думите си... в кристални чаши!
За мъничко поне, за минута замълчи!
Глави да вдигнем и със звън подплашен,
погледите да се срещнат в замъглени очи!
Дали доверие като река ще бликне в тях, ...

За мен, ти си една-единствена жена
Сред хилядите други в този свят
Красиво въплъщение на любовта
Предаващо на сивотата пъстър цвят
Ти си кълбо от нежност, чувства и мечти ...

Броиш ли на стаята ъглите,
чакаш ли да дойде твоят час,
едвам горе задържаш си миглите,
за сила ли припомяш моя бас?
Не срещаш на колегите очите, ...

Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай! ...

Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.
Студени сълзи, неродени от зимата, ...

„Обичам те! Прости ми!“
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ...

Далече от мен си, но те усещам.
копнеж като огън в гърди ме изгаря.
Като ленива река съм и пресъхвам
и все се надявам, че ще те видя накрая.
Изпрати ми благодат, о мой Боже, ...