Разтворих мрачните завеси,
почувствах светлината, беше спомен,
Но Слънцето с лъчите си отнесе
студът във мен, денят дъждовен!
Къде ли бях? Светът погледнах, ...

Във друг живот ще те обичам... както трябва!
Във този, просто не успях!
Ще ти обещая изгрев, стига залези!
От залези се уморих...
Разбита съм на хиляди парчета, ...

Имам кученце добричко,
скъп подарък е от майка.
То за мен е вече всичко
и се казва Запетайка.
Тънички крачета има, ...

Високото ми отесня.
Разумното се захароса.
Вините ситото отся,
заблудите анатемосах.
Разпененото се отля, ...

Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха, ...

Ще плача днес. Не ме винете
за предизвиканите бури.
Навярно ще прекърша стръкче цвете...
Ще пусна бесовете луди
и ще крещя със всичка сила ...

Голям Сечко —
любим Дечко!
Добър, мил и драг —
сурвака със сняг
по всяка гърбина ...

Душеизтръгва
Демо-crazy-ята
Светкавично

То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът ...

Колко хубав е животът,
но от вчера ме лъготи.
Той, съседът - идиотът,
много нещо се кикоти.
На приятел ми се прави, ...

На по-по следващия ден Гълъбин потъна в размишления дали туй огромно нещо съдържащо всичко в себе си може да се изцапа? Хрумна му първо, че за да съдържа всичко в себе си то е съд, а щом е съд няма как да не бъде докоснато и съответно изцапано. Както и да бъде изсипано съдържанието в съда, каквато и ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
08/01/2020
Москва

Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...

Бела и Чери -
са моите любимци,
в старата плевня родени.
Две малки сестрици,
невинни душици, ...

Имам малко папагалче
в синьо, жълто и червено.
Зима е, но няма шалче,
само гребенче зелено.
Вярвам, че ще проговори, ...

В конкурс за миска ще я водя -
персийка е, кълбо от косми,
не знам какви са и очите,
но гордо шубата си носи.
Осанка като на тигрица, ...

Дали от самотата все боли,
дали не е понякога лекарство?
И с всичките прокудени мечти,
дарява със „запазеното място“.
На всеки отредено е, нали, ...

Лека нощ, любима моя,
дали заспиваш ти сега
или още непревзета от покоя
на някой друг разказваш ти шега
Смеете се двама звучно, ...

Хамстерчета черно-бели
в къщичка една се сврели,
и надничат все от там,
морковче дали ще дам.
Сбръчкват си нослета двенки, ...

Когато вече се изморих...
След всичко...
След всички тези дни на усилия.
След всички обещания да си заслужава.
След всяко “Прости ми”. ...

Цялата изтръпнала съм от копнежи.
Сега във петък аз не съм щастлива.
Петъкът преди за мене беше
денят, във който аз се чувствах жива.
Със петък свързвах толкова неща - ...

С лапичките тихо той пристъпва,
галантно, сякаш да не те събуди.
Подава той главичка и наивно се озърта...
Зениците разширяват се, очите стават луди.
Тогава котаракът смело скача ...

Бабинден днес е! —
Духовен, напевен и
рòден, и древен!

Никога не повярвах, че си лош човек.
Но ще нараниш и мен,
както прави всеки
"лош човек".
Омразна логика; ...

Години наред бях учена от семейство и общество, че човек трябва да таи чувствата си, за да е защитен, за да не позволява всеки да бъде свободен да влиза и излиза от най-закътаните кътчета на душата му, за да може да се предпази от болките на разочарованието, защото всеки се изправя пред тях, дори и ...

ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава - 2. Курды.
*Из крепкого кедрового корабля, в полуночную землю обогнутой мореходами Африки, выходили опалённые жгучим солнцем финикийцы. Три года они исполняли приказ фараона Ухемибра Нехо, гребли океан, и всё время смотрели на плывущую длинную сушу тянущуюся справа кора ...

Попаднах там и се загубих,
времето тече, а заедно с него – и аз,
продукция няма, само консумация,
ето я тъжната усмивка отново на лицето ми.
Кога пак ще се усмихвам, като във втори клас? ...

Машината...
Монотонно тракат възлите
на машината.
Желязна сива птица,
устремена сякаш нанякъде, ...

И лъжата падна в пропастта,
глътка преглъщам от глупостта.
И ти си сляп - не виждаш нищо.
А аз глупачка-глуха не чувам нищо.
Голото ти тяло, пак до мен. ...

Аз съм.
Аз съм Поля.
Аз съм Българче.
Аз съм християнче.
Аз съм Бабинче. ...

Покрита с ефирен покров,
воал от кипнала пяна,
Зимата се врича в любов
на своя жених-океана.
Преливащ от айсберги, ...

Имаме си ний писана
с име рошаво – Рошана.
Много глезена, добричка,
тя за нас си е едничка.
Цял ден мърка на дивана ...

Как да те върна във света на живите?
Та ти не знаеш как да изживееш
предателствата му – красивите,
и песните, които скришом пее!
Но днес в небето ти луна не свети, ...