Пирон в главата
Навремето забих пирон в главата си,
мисълта ми да не пада, но уви,
някой този красив стих ми подари.
(Забравих кой е, но съм сигурен, че не беше ти!) ...

Повдигна жаба крак,
налбантин каза:"Как?".
- Кови и моя крак!
- Не става! Чакай! Как?
- На конят може, а? ...

За немалка част от съучениците ми споменът за часовете по физика е като сладостната тръпка, която изпитва войник, оцелял след преминаване през минно поле. Първата ни гимназиална учителка по този предмет, другарката П., посвещаваше първите пет минути от всеки урок на така наречената «гимнастика на ум ...

небеса
усмивката
отваря
и
обича ...

На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...

Тази нощ ще затвори Земята поредна окръжност
в пируетен космически танц със сияйното Слънце.
Ще се скрият зад празнични маски душите ни скръбни.
Но с шампанско любовната жажда дали ще залъжем?...
Ще пируват едни… А мнозина, останали гладни, ...

Аз хората бедни много обичам
и за тях силно в сърце страдая,
виждам съдбата им трагична,
на униженията им няма го края.
Обещаваха им правда, рай, ...

Седя и мисля си за този ден, копнея,
понякога дори и с малко страх...
Представям си очите ти, гласа ти- как трептят ...
Към първа среща, тъй отдавна пожелана,
святи хора ще ни поведат! ...

Патриотарите предложиха, гейберастите през зъби се съгласиха – вече ще има 24 май - ден на българската писменост, просвета и култура, а не познатия ден на българската просвета и култура и славянската писменост…
Няма да анализирам напиращите въпроси: какво са създали светите братя Кирил и Методий, ка ...

Додето чаках да порасна,
баща ми вече остаря.
Тревата с бурени се срасна
и мъката ми тука спря.
Докато мислех, че баща ми ...

В главата ми - страна на чудесата
живеят шаренийки най-различни.
Не спазват най-нахално правилата,
но са си мои и си ги обичам.
Кръстосват живи, приказни вълшебства ...

Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...

Думите протягат
безпомощно ръце
към произнасящия ги.
Словесната плява
прикрива ...

Hold in my cold hands
The stone of venerable filth
I want to beleive in madness
Roaming between fire and sadness
When I hear the whisper, begins the ceremony of the killer ...

И днес съм тук с шедьовъра пореден -
отново микс от рими по ерекция...
Очите вадя със заглавие, като пръст среден,
шармантен намек за поетическа есенция...
Да, знам, че нямате търпение ...

Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея ...

несретнице злощастна!
Охулват те вовеки,
защото ти си крясък
във душата на човека.
Там мирно е, и тихо, ...

Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...

Хей, страннико!
Защо не спиш?
Защо в леглото се въртиш?
Пак ли споменът далечен
се прокрадва като тъжна песен? ...

Обич нежна приютих
в ъгълчето на душата,
там, където съм най-тих
и с мечтите си полягам ...
Ах, мечти, да милваш теменужка - цвете, ...

Отново е есен.
Мека и тиха.
До болка позната
от няколко стиха.
Отново душите ...

И аз като Ева, Адам
Опитах плода забранен
И някак си предчувствам аз и знам
Ще бъда тъй позорно наранен
Някак си познат ми беше ...

Поетите са извор бял,
сред бури мътни оцелял,
водата, който му отпие,
горчивото си ще отмие,
в него слънце ще заблести, ...

Поетите битуват в светлината,
онази дето словото прегръща.
Те тъй устройват си нещата,
в картини думите превръщат.
А тяхна муза вечна е душата, ...

От страх да те загубя те загубих.
Абсурдно като болката на облак.
Напада ни дъжд в облак влюбен
и спори с насълзения си облик.
Локвите се сгушват в надпревара ...

Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...

За теб понятно ли е как се люби мъж,
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи? ...

Пред портите на нощта
съм аз, пред вечността.
Вместо усмивка на уста -
на лице ми е бледността.
Дъжд проливен вали вън, ...

Остана ми мъничко синя боя
и слънчева - капчици две.
Сега, всяка сутрин размито с мъгла
рисувам парченце небе.
В кутийка от спомен щурче приютих - ...

Нима ранихте аз отново със това,
че съм глупак и грешките повтарям ги сега?
Обещах ти мило мое нещо на света,
никога да не страдаш зарад мен така.
Но прости ми мило мое, ...

В болницата за илюзии
антигравитацията на скуката е нелечима.
Стерилните желания са облечени
в усмирителната риза на хармонията
между душа и плът - ...

С теб съм. До теб съм. За теб съм. Зад теб съм. В теб съм...
Готова Любовта започва със Солидарността...
Писателят маскира хубаво
своите Книги с подвързията на Знания.
Музикантът скрива грозотата в Света, ...

Не ме позна, притихнала във здрача,
седя на пейката, засипана със шума.
Октомври е, небето плаче,
чадърът капе, изсвистяват гуми.
По мократа настилка шепа хора - ...

В есенната вечер...
Топла вечер...
Ранна Есен...
Ритуална тишина...
Сам вървя... ...

Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.
А някъде след второто кафе
му светва и решава да се хили.
Раздухва облаците, вдига си пердето
и кани Слънцето на чай със курабии. ...