Музика и текст - П. Ченкина
Вокали - П. Ченкина, Росен Радев (Роко)
Аранжимент - Росен Радев (Роко)
Студио - ,, Балкантон"

С колко захар си пия кафето
и дали с него паля цигара?
Телефонът защо е заето -
с кой ли толкова пак разговарям?
Как си лягам - сама или с някой? ...

ГЪРЛИЦИ
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски ста ...

Тялото ми пáри от последната среща.
Нажежено е като въглен.
Аз живея в пълна клада от страст.
Поддавам се на всяка негова провокация и не мисля какво ще стане.
Усещам тялото му върху своето и всеки път се осланям на надеждата ...

Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...

Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...

Искам някъде нас да ни има.
Да е нейде далеч, в незнайна земя.
Сгушени двама пред горяща камина,
потънали в пламъка на свойта съдба.
Да е тихо наоколо. ...

Заключвайки тъгата във кавички
надявам се в любов да те превърна.
Смалявам се до хиляди иглички
и като страх във кожата ти тръпна.
И бавно се надигам във стомаха ...

Ще плащаме сметки.
Навън ще вали.
В бедите десетки
ще бъдем добри.
Ще пеем от радост ...

Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...

Отиде си Август, разпален и сух,
замина и лятото взе ми...
И ето Септември, прохладен и глух,
зарисува с кафяви пастели.
Тревите обагри със своите краски, ...

Живеейки, знаеш как да преживееш всичко;
тъга, радост и тревога.
Какво да пожелая?
И тази вечер дойде слава Богу.
Щастливи дни, приятели...

Наоколо е тишина и мрак.
Живея сам в разкоша на пианото.
Любовта ми е жива страст...
Звезди отронват огнени послания!
Дочувам сърдечен апостроф: ...

Празен лист. Дали не закъснях
да поискам прошка, да се върна?
Бягството от любовта е грях.
Може ли отново да те зърна?
Празен лист. ...

Времето -
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...

Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...

Слушай, да ти кажем, мойто положение:
в гърлото ме стяга тройно напрежение.
Гледам и не виждам... сто светулки кацат.
Бас! Половината са дошли от Враца!
Могат и летят си, никой не ги спира, ...

Краката ти са вечно на дистанция
и мястото е винаги заето...
А устните ти са с нюанс от Франция -
учителка си ти... на младите момчета...
Но само едно нещо ме смущава - ...

Подай ръка да хванеш по човешки,
че болката без възраст е, и без лице.
Животът нека мести своите пешки!
Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.
Ти брой си щипките, просторите са дълги. ...

Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...

Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...

Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...

Държа да ти го кажа направо.
Така искам и да изглежда.
Сърцето ми се занимава предимно
с това да те обича.
Такъв е неговият занаят. ...

Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море - ...

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...

Откакто този вирус се намести
мъжете ми отказват за вечеря.
За месец - два със биричката мезих
и всичко ми е тясно с.. пет размера.
Реших, че ми е време да си хвана ...

Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...

Литнало лято
По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж. ...

Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.
С какво сгреших? Дали, че съм обичала? ...

- Злато, Златице, защо дома не се вратиш? Нагиздила си златни
си коси со гердани жълтици, кат злата ябълка в градине си и
грейеш, месечинка ти йе кат огледало, що отражае твое мягко
сиянийе
- Не си се вращам дома, защо невеста змейова ке бида и си ...