Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...

На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...

Невероятно!
Влюбих се в стих!
Равномерен, класически, хубав.
Без екстрасистолен вик.
Без исхемично учудване. ...

Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...

Днес сърцето в мен се смее,
всичко виждам в шарен цвят,
и така ми се щурее,
че ми се върти чак свят...
Габърче сложих на татковия стол, ...

С късо елече елхичка
плаче и тихо нарежда:
- Много се чувствам самичка,
искам огнище с надежда!
Вятърко припка край нея, ...

Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...

Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...

Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...

Настъпи днес, най-чаканият ден
в онази ранна пролет.
И сякаш нещичко обърна се във мен,
дори не можеше да го опише и поет.
Денят бе светъл и красив, ...

- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Поз ...

Все някога ще ме забрави този свят.
Когато ще съм немощен и болен.
Ужасно уморен от тишината.
Обиден на инат и недоволен.
Разбира се, че ще умирам сам. ...

Смъртта –
красива, но зловеща птица,
кръжаща всеки миг над нас.
Научи ли се да цениш живота
до пристигането ѝ ...

- Какво стана в оная стая? Защо се забави толкова? – попита Глухарьов над ръба на бутилката.
Отново седяхме в кухничката му и пиехме евтина бира от близкия супермаркет. Отново с милиционерските (или както той не спираше да ме поправя, макар че не виждах особена разлика - следователски) униформи. Тов ...

Пред мен лежи открехната стихосбирката с грижливо подбраното заглавие "Зрели небеса". Самото то събуди любопитството ми. А защо небесата следва да бъдат неречени "зрели"? Може би ви се струва прекомерно да разсъждавам над подобно заглавие, но именно тези опити за разсъждение ме отведоха до друго еве ...

Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят ...

Пак грешната по съмнало заспа,
сънят й в хоризонтната си крива,
по майчински сред градската тълпа,
измръзнали гаврошчета завива.
С юрганчето на зимните коси, ...

Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...

Добър ден, Здраве!
Не стой на къщния праг!
Влез! Гост си най-драг.
Дрян напъпил закичи,
благословия за нас изречи! ...

Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...

Всяка битка с душата
е неравен двубой.
Всеки мъж без заплата
е завинаги твой.
Всеки път в планината ...

И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...

Цял един живот живя,
става бори се и пада,
и за времето успя,
от него никой да не страда.
Много ли е или малко, ...

Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – ...

Гневът не спи до късно, мили мои,
през пет по пет вилнее и сега.
Той никой не дели на мои-свои,
и дебне подло за отворена врата.
Отгдето мине огън сее ...

Прозорчето светулка, там отсреща,
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата. ...

Скри се Слънцето в шубрака
в пазвата на дрипавата есен.
Зимата отново ни очаква,
всичко ще е скрежна песен!
Земята снежно ще се прероди ...

Посвещавам този свой материал на Дон Бъч - колега по перо и интелект, от когото искрено се възхищавам!
Шахматните етюди са квинтесенцията на поетичното начало в шаха. Още по-точно е да кажа, че в тези произведения се съчетава в изумителен синтез висшата поезия с върховната живопис. Неслучайно някои ...

Миг един -
и... нов месец в календара.
Старите мечти...
с нов пламък го прогарят.
И други ще роди... ...

Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...

В мен, любовта се завърна,
с любовта си ме прегърна.
Бях сама, непрогледнала света,
със сълзица, която светеше в нощта.
През прозореца гледах звездите, ...

Очакване. На Теб! Инструментална композиция, соло китара със съпровод.