Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват ...

Бях навън
с приятели
говорейки си с тях аз реших
тайна нова да им споделя
“Момчета”-казах им-“намерих ...

В нощта се скитам
без цел и без посока
и сам се питам:
"Истината толкоз ли е жестока?"
И дъждът в този град ...

Случайно минавах по улица наречена, Вечност.
И видях, че старата бяла къща бе разрушена,
а беше тъй красива и изящна, и скътала
в сърцето си вековни тайни...
С чардак и малки слънчеви прозорчета ...

Сами си правим греховете...
а после молим Боговете!
Да ни простят слабоста!?
Хора сме... греховни същества.
Ненужно мразим враговете, ...

Ръцете на мама
са сухи и груби,
мокри,
надраскани –
от всякаква работа – ...

Пеперуда ли си, ангел, или фея,
а може би дете с душа прозрачна?
Чужди устни защо не онемеят,
преди да се нахвърлят мрачно?
В себе си ти носиш светлина, ...

Голата истина трепереше в ъгъла
в дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето, ...

Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, очень строгая женщина с одним жутко беловатым глазом; все работницы боятся покраснения его роговой оболочки. Сама она, измученная недоеданием, начинала работать ученицей мотальщицы в старых, ракушечного ...

Предсказанието се сбъдна. Когато повечето от звездите заспаха на нощното небе, той затвори очите си заедно с тях. Когато бялата звезда отново изгря на хоризонта, той се събуди. Когато отвори очи и зениците му съзряха светлината пътувала милиони години, той разбра, че неговото време на тази земя скор ...

Август си тръгва и оставя печална следа.
Отивам на село, не издържам в града
Спасение ще търся под наш'та върба
Ръцете на майка с любов я дариха
С живот дълголетен и няколко стиха. ...

Пъплещата длан на утрето
ме стиска за шията и изкривява формата ми.
Изстисква съдържанието ми от смисъл...
И оставам празна...
Като авангардна ваза. ...

Ще си купя лачени обувки,
всяка локва смело ще прескачам,
сламена капела, с две-три джувки,
и...Cпоред клюкарките, откачам.
Ще си купя дъгоцветна блуза, ...

Тя седеше на стъпалата на къщата с разкрачени по мъжки крака, които бе покрила с шарената си фуста. В ръцете си държеше голям нар и се бореше да го разтвори. От усилието забрадката беше паднала и освободила двете кестеняви плитки, които слънцето бе позлатило. Беше толкова улисана в желанието си да р ...

* * *
Почерпи се с десертче „Република“,
подслади ти живота си днес.
И навярно да има и публика,
ти десерта изяж си с финес. ...

Поехме по различни пътища,
когато искахме да ходим по един.
И вече не сънуваме еднакви сънища,
а с кошмари будя се самин.
Ръцете, свикнали да се държат, изстинаха, ...

Заигра се вятърът с купчина листа.
Вдигна ги във въздуха, свирна със уста.
Бързо се намушка в някакъв комин,
котарак подгони, задави се със дим,
после се притули някъде...Не знам. ...

Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.
Компания безгласна са звездите. ...

Къща лесно се изгражда
за спокойни старини.
В нея радост да се ражда
и деца във пелени.
Всичко лесно се намира: ...

От друг живот дошъл съм вероятно.
Оглеждам се за гиздави Принцеси,
и някак ми е странно, непонятно,
как станали са евтини метреси...
Почувствах се герой от Ренесанса! ...

Между паветата на мрака
рисувани графити са опрели нож
до шията на светли промеждутъци.
По черчеветата пълзят забравените,
за които няма да се сетя, ако не ми се привиждаха техни сенки. ...

Песен си тъжна и бликват сълзите.
Вечер си нежност, сутрин – роса.
Помня как тихо минаваха дните.
Вече те няма, но още стоя.
Помня как бягах, помня вълните. ...

В очакване на твоето разкриване,
поредната цигара догоря...
Мислите с копнежи,
предозирах ги...
отекнаха в безсънното лудуване вълнуващи и двама ни слова... ...

Сега пчелите ще заспят,
а въздухът е с вкус на касис.
Приклекна зимната мъгла
на пост зад бирените каси.
Нагарча слънчевият смях, ...

Вървя в нощните коловози
покрай пероните на гарите,
а семафорите са фасове,
събрани от мръсните ръце
на някой клошар. ...

Тишината е пагубна днес…
Не за мен. А за голите клони.
И последният есенен лист
тази вечер от тях се отрони.
Тишината е пагубна днес… ...

Хeй, Ти, накъде отиваш, ако нямаш истински мечти .

Барби
Автор - Алексей Романов5
Превод от руски на български - Литатру
Сейчас на улице - не редкость
Живую Барби повстречать, ...

Всичко бе мъгла и не знаех дали пред мен има път или е пустош. Известно време седях без да помръдна, докато не задуха вятър, който някакси ми подсказа, че трябва да продължа пътя си. Започнах да крача колебливо. Ами, ако не намеря път? Какво ще правя тогава с живота си? Мислите ми ме погубваха както ...

Без теб ми е прозаично -
виждам ежедневна драма.
Чисто, просто и логично -
любовта е танц за двама.
Облякох се със звезден прах, ...

Погледнали нагоре, и напред.
Стрямо, към жаркото небе,
с послание за теб,
и за твоето сърце.
Смисъл съновен, ...

Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...

Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод ...

Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...

Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...

Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...

Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.
Има ли смисъл назад да се връщам, ...

Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна, ...

Нощ и есен се тайно целуват.
Тишината е толкоз омайна,
И брилянти във въздуха плуват,
Всеки носи във себе си тайна.
Вечер есенна тиха и хладна. ...

Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...