Небето казват днес е тъмно...
Мъгла горчива го покрива.
Поглеждам – виждам белота!
Във облаците щастие заспива.
Морето казват днес е сиво... ...

Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...

2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...

Човекът често, уви, иска да има
много имоти и пари,
иска само да взима
и това го поквари.
Той, разбира се, забрави, ...

Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...

Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...

04.11.2019
Гадателите...
На мода са гадателите днес. И официално –
сеанси и реклами по вестници, телепрограми
правят! И някога ги имаше, но нелегално ...

Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна, ...

…скътана жълта паричка във джобче,
хлебче и сиренце в платнено вързопче,
скътани спомени и детска мечта,
скътана от посредственото, красота…
…скътана картичка и сувенир, ...

С тебе дишам до забрава,
всеки миг е красота,
с тебе слънцето изгрява,
с теб потъвам и в нощта!
И така щастлив понесен, ...

Пространствени минутите прииждат,
създават в умовете светове,
в душите ни стихиите не стихват,
понечили да сътворяват брегове.
Понякога сред преспи от забрава ...

Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли, ...

Моят плаж от октомври до юни
е под слънце с морета на юг.
Край океана са топлите дюни,
всяка зима отлитам от тук.
Не оставам на никому длъжен ...

Не ходи около мен, а до мен
Автор – Величка Николова – Литатру
Дъжд се сипе
над мен
в моя ...

Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила ...

Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...

Преди
и в накòлни жилища
била е
любов окриляща,
а днес ...

Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...

‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...

Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари. ...

Досега сякаш само тебе съм търсила!
И сега те познах, а и ти ме позна!
С топли длани погали душата измъчена,
слънчев лъч ме докосна и надежда изгря!
Цял живот сякаш този трепет съм чакала! ...

Вечност...4
Подхвана ни Нечакан Вихър
с красив Каприз в безумен зов -
и с нежен повей лъхна тихо
край нас: „Внезапната любов...“ ...

Разбрах.
Осъзнах, макар и не навреме.
Че добротата ми смятали са я за лицемерна:
приятели, близки на душата ми също.
"Тя е лоша. Ужасен човек. Не се сприятелявай с нея." - ...

"Прабългарите" от гетата
определят ни съдбата.
Кебапчета вече не желаят,
за коя партия гласуват не знаят.
Който им даде парички - ...

Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите ...

И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...

Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...

Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.
И нито е мрачен, нито се мръщи, ...

Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...

Затова напълно се отказвам от висшата хармония.
Тя не струва колкото една сълзица дори само на
онова измъчено дете...
Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови"
Защо ме доведе в угаснал вулкан, ...

на Ф.
На тебе
съм поръчала усмивка :),
да ме притоплиш
в тази нощ... ...

> Поглеждам към морето. Уча се отново,
>
> за да се превърна в риба.
>
> Гийом Аполинер ...

Сутрин кат' слънце се будиш,
първо към нази поглеждаш
с блага и ведра усмивка,
слушаш как песен запявам.
Твоите църни очици, ...

където планината среща морето
залезът рисува сълзи
от другата страна луната ярко свети
и върху устните усмивка реди
реалност ли бе или фантазия ...

Написах няколко стихотворения -
ей-така: на шега!
Малко са ръбести,
недодялани,
убиват някак си ...

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.
Едно Амин да ме смирява, ...