Превърнах се в паниран кашкавал –
златистата коричка хруска, хруска...
Сияе в панаирен карнавал
цвъртящо слънце и в кръга препуска.
Летящи кончета, коли, конфети ...

Пустинният керван...
(триптих)
1. Отдавна не бродят кервани в Пустинята,
но искам сега да си спомним за тях,
понеже макар да са време изминато ...

Сватба...
...На първо либе не се кумува...
Народна песен
Не ме раздумвай мале – ле,
макар да вехна тъжен ...

Така наречените Визионери на света... изискват от нас, обикновените хора, да виждаме Изгрева и Залеза през техните очи, да нямаме поглед върху нещата от живота - да нямаме свой собствен живот и мнение!!!

Снежен март, неприятен. Студът пронизва костите, а злобният вятър бръсне лицето и навява ледени снежинки в очите. Тялото ми трудно понася тези зимни условия на прага на дългоочакваната пролет. А тя се мотае незнайно къде и удължава агонията ми. Някак се уморих да ми е студено, да навличам дебели дре ...

Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...

L'esercito del selfie
Такаджи, Кетра, Лоренцо Фрагола & Ариза - На селфито войската
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Fabio Clemente (Ketra) & Tommaso Paradiso
----------------------------------------- ...

Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...

Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...

Ще има такива студени, пъплещи дни,
които изтръгват душата ти бавно,
смачкват я и сдъвкана някъде там,
свита, очаква още да страда.
Ще има такива – никакви дни, ...

Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра. ...

Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш, ...

Във тая прихлупена утрин,
събуди се времето болно.
Болеше го вляво – отвътре
и болката беше прободна.
Разкъсано беше му стремето ...

В рими душата ми диша,
с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.
Бясно препускаща мисъл, ...

Глава 8 Сущий в Пустоте.
1. ( Утерянное государство)
*Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственная пустота, и они одни среди всей необыкновенной запущенности. Какое-то недоразумение воцарилось, всё тут пребывало не по своему назначению, Собирателя не было, потому спрятавшиеся люди бы ...

Дрехите,
които не облякохме.
Думите,
които си спестихме.
Песните, ...

Седя си в къщи
"Два диоптъра далекогледство"
превъртам каналите
по този черен телевизор
не искам "Завинаги" да е така ...

От малък си мечтаех
за тройка с две жени!
Как някъде, във Рая,
сред топлите вълни,
с две палави тигрици ...

Мога да видя как бавно умира
душата ти
докато нощем ловиш
самотни пеперуди
всяка вечер притихнали ...

Ще има ли и мен кой да погребе,
или месата ми така ще си изгният
на някое измислено поле –
след битка на народ със политици?
Децата ми, изгонени от дом ...

Една дълбока, нова тишина
и нито мисъл, нито крехко слово.
Единствено изстинала вина
тежи като погълната отрова.
Молитвата остава без крила – ...

Животът бил ценен,
но все пак е премерен.
Уж Раят бил на Земята,
но виждам как Адът ни се изсипва
над главата. ...

Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове ...

Природата отдавна е в кома...
Колко знаци пропусна, човече?!
Сега за капак – "вирус корона" –
ще те смачка! Разбра ли го, вече?
Опомнѝ се! Командно тя диша – ...

Книжка имам аз любима,
в нея снимка на Хан Кубрат има,
възседнал кон и с меч в ръка,
той храбро бие се с врага.
Още в древни, славни времена, ...

оглушахме от тази тишина
спуснала се над града
уловила ни във шепите си
от безсънието и от страшната
измяната на самите себе си ...

Лежа върху килим – трева зелена,
над мен се шири сводът син небесен.
Душата от блаженство озарена,
в простора зазвуча омайна песен..
Поглъщам свежестта на утро ранно ...

Защо целуваш толкова горещо
през май, когато розите цъфтят?
Да обичаш силно е чудесно,
а чувствата растат, кълнят.
Защо целуваш толкова горещо, ...

Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...

/Либрето/
Отначало... създаден... свят... добро,
Адам.. Ева... Рай... живели... добре.. ,
Страсти... изкушения... изниква... зло,
войни... битки... жертви... сега какво? ...

Здравей, мое утро!
Родено
на безкрайния свят в кръговрата,
от черната паст на нощта
и пурпурния плам на зората. ...

Когато тихо пак надзърнеш
в прозореца ми рано сутрин
и слънчево ми се усмихнеш -
оставяш ме съвсем без думи...
В леглото ми лъчи полягват ...