лапавица през
февруари — шляпат
спомени — уж стари
......................................................................
алтернативно: ...

Ти си моят блян –
болка и копнеж.
Ти си дявол,
провокиращ ме все да те желая.
Ти си моят страх – ...

Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.
Счупен е фарът, не сочи надежда. ...

Превърна ме във призрак словоблуден
и на стената сложи кръст с кандило,
повика поп съвсем да ме изстърже,
защото съм бодяла като шило.
Остави лампата навън да свети, ...

Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...

Ден като ден. Но с много срещи и разговори – от ранна утрин.
Понеже добре разбирах значението му, станах още призори, набързо се пооправих – все пак, трябваше да изглеждам добре, хапнах като за последно на закуска, а после излязох. Без цел, без посока. Знаех – който трябва, ще ме намери.
И наистина. ...

Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете, ...

Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...

Облечени в тайни,
покрити във тайни,
погребани тайни...
Разбулени тайни,
изровени тайни, ...

Със сигурност няма как да изляза виновната в случая. Аз спрях да си говоря с всички млади на работа, имено за да не се случват подобни простотии. Аз съм тук от 10 години, а някакви хора, които не са взели повече от 10 заплати ми държат сметка. На мен?! Само да дойде Калина (шефката), аз всичко ще ѝ ...

Разказах ти най-съкровените си тайни,
най-чистите си сънища.
Разказах ти коя съм аз и какво правя тук.
Изплаши се, избяга...
Ще се завърнеш ли? ...

Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...

Раздяла ли е щом сърцето си предам
и оставя в грехове душата ми да гние?!
Раздяла ли е щом погледна се насън
и насреща ми страхът безмълвен вие?!
Раздяла ли е щом денят е пуст и уморен ...

С тези думи влязох и хлопнах вратата зад гърба си като за по-сигурно я заключих със заклинание, което никой шперц или ключар не може да отвори. За всеки случай, че знае ли се какво се върти в бръснатата глава на моя колега. След случая с момчето беше станал доста неспокоен.
Реших да се кача при врач ...

любов по сладост незаменима
по чувство недостижима,
любовта е къс магия
от която радостта си не крия.
малко хора се вглеждат ...

Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...

Ода за месеца на любовта
/хумористично/
Уверена съм, силна, много смела,
усмихната, безкористна и...верна.
От години хвърлям дълго ласо ...

Измерваме живота си със време
На времето обаче не му дреме,
Че някакъв си там човек,
Който даже не живее век
Трепери си само за живота ...

Всеки има грехове...
всеки има страхове,
всеки има и мечти!?
За любов до старини.
Всеки тайно се надява ...

Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам ...

КОЙ ЛУД ИСКА
Кой луд иска да живее хиляда години,
или , ако може, да е безсмъртен дори?
Знае ли той, какво са хиляда ледни зими,
какво е да обвържеш годините с мечти? ...

Джумазие вървеше за работа, както всяка сутрин от 20 години насам. Петдесетгодишна чистачка на местната болница, имаше двама сина, които, както е прилично, издържаше, докато се образоват – единият в София, другият някъде в Англия. Свързваше стоически двата края като всички, без да се оплаква, с любе ...

- Всички днес сме се събрали.
Цяло лято сте играли
и очаквам аз с вълнение
кратките ви съчинения! -
каза с приповдигнат тон ...

Коте има мойто гадже,
къдравко е то.
Аз обичам го и даже,
май не знам защо.
Може би защото то е ...

Убиха ме стотици пъти,
със думи, действия и дела!.
Със сила не железни пръти,
Стана пепел моята душа..
Стопи се бавничко на клада, ...

Заглъхващо ехо от вик,
плач на дете като зов,
заченат в щастлив миг
дошъл е живот нов.
Юноша - млада тревица, ...

Обичам те сега,
а после,
когато няма да ме има-
забрави ме,
все едно не съм била, ...

Неизказаните думи
срещат тишина.
Блъскат се в стена от безразличие,
натрупан гняв и самота.
Неизплаканите сълзи, ...

Човекът на Новото време като че ли малко се дистанцира от понятието „човек”. Всяко време си има своите ценности, но е по-важно каква е стойността им, съизмерена във времето. Може би това могат да го кажат не само съвременниците на едно поколение, но и наследниците му. Не, не възнамерявам тук да обви ...

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...

Ако любовта е глина
какво ли ще извая?
Нека да е ваза!
Стрък пелин,
синчец ...

Дай ми време и готини,
дошъл съм дълго да остана.
Да живея в райските градини
и с любовта си да те браня.
По високи планини ще се катерим, ...

Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.
- Продаваш ли очите си игриви? ...

Той е много над нещата,
щом работи за хазната.
За промяна все стачкува
и в сафарита ловува.
С компаньонки и колеги ...

"Някой направил е пакост голяма!" –
над очилата поглежда ме мама.
"Я казвай бързо, ти ли бе, Мони
излапал си цяла кутия бонбони?!"
"Мамо, не съм аз! Сигурно Джонката ...

Едно представяне и реализация на определено изкуство изисква категориите, определящи творбата да имат последователност. По този начин се установява перформанс – дали изпъква смисъла за един по-съвършен начин на твореца. Хосе Ортега преосмисля творческият характер на изкуството. Вечните категории в е ...