Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за м ...

Вкъщи вече се говори
как Росина с брат и Рори
първокласници ще стават.
Че моментът наближава,
все по-ясно си личи. ...

Всеки говори за мечтите свои.
Най-често пишем за любовта.
Дали от радост или мисли мои,
аз зная има страх от страстта.
А тя напредва, идва без да пита, ...

Като сива вълчица душата се лута,
и с прояжен див вой призовава снега.
Нито заешка диря, ни следи от кошута,
само хищно озъбена бледа тъга.
Изостави ме моята глутница вярна, ...

Разкажи ми за твоята вечер,
пак ли пиеш вино на екс,
да убиеш горчивите думи,
та да легнеш спокоен нощес?
Да ти клепне сънят на очите, ...

Стихът ми-
нескопосан,
нешлифован,
неримуван,
но накъдрен ...

Пренепостижими Отче
и пренеобятний
и преблагодатний
слава Тебе

"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...

Не мога да се спра да те целувам.
Дъхът ти е горещ безкраен ден.
И пръстите не спират да рисуват
по кожата - коприна и сатен.
Ръцете ми в косите ти се скриват, ...

Сред хилядите спомени желани
стар дявол запълзя по съвестта ми.
Започна да разчопля стари рани
и с кървави корички да се храни.
Попитах го, втрещен от тази слука: ...

всички работни
места за продажници
пак са заети

Най-скъпият подарък имам на света.
Истинско куче - приятел за игра.
Казва се Роко – порода вълчак.
До него изглеждам същински юнак.
Негов дресьор съм заставам отпред. ...

Обиколих света
търсейки думи за полет.
Уморена от хорски слова
душата жадуваше пролет.
Желана свобода! ...

Защо мълчиш?
Разкъсаха те,
разкопаха те дълбоко
до недрата -
без упойка, ...

- Ах, ти, от де взе се, палавнице-хубавице,
спри се, стига пи ме, не остана ми душица,
нощем в сънищата препускаш и живееш,
денем мислите обсебила - владееш,
мяташ ме от полюс в полюс - хем по теб горя, ...

Геометрията е странна наука. Тук има прави, криви, успоредни линии, диагонали,
перпендикуляри, височини, хипотенузи, диаметри, радиуси и какви ли не линии.
Тези линии образуват различни и разнообразни фигури, чрез хиляди и милиони комбинации.
На тези фигури им се изчисляват лицата, и им се смята оби ...

Всичко което виждам са две кафеви очи и една топла усмивка – това ми подари.
Много неща се случиха и много повече ще се случат, но ....
Винаги ще пазя спомена за две силни ръце и една нежна прегръдка.
Нима ще отречеш, че за теб е било по-малко важно, че си обичал по-малко?
Никога не ще те забравя, з ...

Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...

рано ранѝли
кокичета с пролетно
свежи копнежи
роят се сред земната
гръд и с любов я поят

Ранната или късната поява на крилете
на измислената птица
не деформира
съзнанието
а приветства ...

Как да кажа, на приятелството да?
Като толкова те обичам.
Дори небето се разпра,
когато името ти аз изричам.
Гледаш ме едно красиво. ...

Рима фен
Кривите на настоящето
очертават парадигми
и вдълбават отношения
неразделими ...

КАТО БУРЯ
Стоиш... нещо чакаш...какво?
Да видиш как стена и плача
пред теб? Ти не си божество.
Няма в краката ти да се влача. ...

Ден като ден, пътя си извървях.
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...

Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да си иде. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. ...

Родител
Виждах те да плачеш,
защото няма повече
какво да ми дадеш...
Избърсах ти сълзите; ...

В живота е напълно достатъчно да бъдеш просто човек, но повечето хора не желаят да са просто хора, за да не ги помислят за прости!!! Всеки предпочита да е нещо друго, но не и просто човек! А бре друго си е да си я доктор, я инджинер, я дипутат...

Ти си всичко за мен
Дали те е обичал друг така
както те обичам аз, не зная!
Една единствена си във света!
Повярвай ми! Аз друга не желая! ...

Засилваш се, отскачаш... не и този път.
Събирай опит скъпоценен.
Не ти е ден, залитна, срина се светът...
Напират вопли, глухо стенеш.
Повторен скок, високо... залюляваш прът... ...

Тясна ви е, господине, блендата.
Апаратът цифров криво снима?
Нови технологии - стари дендита.
Хоризонтът крива - обозрима.
Пазя някъде из нафталините, ...

Сърце много болка носи
и не иска да ви прости.
Към вас имам много въпроси,
искам истината във вашите усти.
Но знам, че лъжата ...

Част 2
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под ...

В живота ми се появи от нийде непозната,
но аз протегнах моята ръка и се представих,
и никак не предполагах че съдбата,
ще ме накара да не мога да забравя...
Едни очи които ми се смеят, ...

Този уличен музикант нямаше нищо общо. Нито с времето, нито с мрачната утрин, нито с шума на автомобилите.
Ръмеше и беше сложил мръсна кърпа върху акордеона си. Тя не предпазваше от дъжда, защото беше напълно мокра; усуканите ѝ краища се мушкаха между хрилете на духалото на инструмента и му пречеха ...

Как исках да препускам!
Годините отмиха
този блян.
Отрязвах си косите,
почти до кожа, ...

Веднъж една жена срещнала един мъж и както си лежала в скута му, качила крака на облегалката на дивана, го попитала:
"Какво да те правя, кажи ми?!"
"Обичай ме!" отвърнал й той. И тя го заобичала...
Тук е спорен въпросът дали веднага, малко преди или след това, но какво значение има?!
Те, обичанията ...