Изчезваха. Мъжете умираха в безкрайната война на север, а непознат вирус убиваше бебетата преди да се родят. Никой не помнеше кога започна да вали. Само няколкото останали старци бяха виждали слънцето. Разказите им за цветовете и светлосенките, миризмите, топлината, залезите, котките по покривите и ...

Нещата се променят.
Светът неизбежно
се върти ли върти.
Някои пътища са тъй
кратки. Кратки са. ...

Танцуващите капки
Валеше ситен, напоителен дъждец в тихото пролетно утро. Единствено птичите песни огласяха тишината, поздравявайки я със своите дълги, омайни любовни шедьоври. Всичко навън отдавна не спеше – тревата беше постлала своят мек зелен килим, изпъстрен с всевъзможните шарки на пролетните ...

Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро, ...

Ден 1-ви, IV-ти сезон
Настана време за равносметка. Страничните странности на предишните 3 сезона. Седя и мисля... Времето е топло, та топло. Разходих Тарзанчо, щото ми дожаля. Вече никой не иска да го разхожда. Няма обяви за търсене ни на домашни любимци, ни на деца под наем.
Умрял от жега милият, ...

От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръце, защото няма да се връщам после там.”
Писал го беше някогашният учител и директор ...

Сага за двата бастуна
/Епизод пети/
В село на мегдана двата бастуна разговарят. Единият се оплаква
на другия:
- Остарях, наборе, пък досега не съм срещал кьорав депутат, бе джанъм, ...

Беше октомври протяжен от лутане,
стелеше дълги тунели нощта.
Ти приближи се по залез учудено,
с лека походка излезе от тях.
Спря се до мен и изрече - Йоана, ...

Пропукваш черупката на моето аз,
събирам отломки за спомен...
Усещам изгубващ се страх,
балон, нереално огромен...
Разкъсана, светлината боли... ...

От известно време насам, няма да го смятам в луни и лета… Жената - Пламък вече не е идея. Не че не е, просто е повече. Вече е още повече неща, едно от които, все още трудно за вярване, но е истина… такава истина, която можеш да докоснеш… и да целунеш…
Преди това Тя е била Искра̀… не толкова въобража ...

Чудесно време - за намразване,
намръщен ден - декор за драма.
Душата мерим, чрез доказване -
мизерни двайсетина грама.
А уж трошим - шаблонът, рамките, ...

На времето и аз бях лекар,
на болничка аз Главен бях.
И вярно служих, не бях шмекер.
И в „комунизма“ оцелях !
Нещата си като оглеждах, ...

Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.
В настоящето, което е покварено от жаждата за пари ...

Екзситенция...*
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...

Целувката на Юда...
Коварен „вирус“ ни доко́па
до всичко наше се докосна,
че е целувката в живота,
като на Юда – смъртоносна... ...

От луната люлка ще направя,
от небето - пухена завивка.
Ще сънувам сънища от рая
и ще се надявам да са истински!
А дъгата в кораб ще превърна, ...

Аз съм всички жени взети заедно
и нито една от тях.
Всичко, което наистина знаеш
и онова, което не разбра.
Аз съм цялото време ...

Душата ми е хубав храм,
пълен със светли мечти.
За теб сал място има там,
от очите ти светлина блести.
Като ангел ти бе долетяла, ...

На хартиен носител ми го връчиха.
Без предупредителен имейл.
Чрез трепети душата ми измъчиха,
пък нека се дави в грозде и хмел.
Запечатано бе със усмивка. ...

Купи ми чехли за три шекела,
за три шекела - чиста кожа,
чиста кожа, с тънки каишки,
с тънки каишки, на грозд увиснали,
на грозд увиснали, бавно поклащани, ...

О, колко болка може да побере
това сърце, като един юмрук.
И всичката, и всичката е в мене,
в гърдите ми, където то е, тук.
А бях забравил, че това така е, ...

Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка ...

Почти щастлив, почти тъжен,
водейки почти пълноценен живот.
Апартаментът ми прилича на моя вътрешен свят -
почти подреден е,
а чиниите - почти измити и сложени в шкафа. ...

Да играя с топката навън
от пладне до зори,
да чувам врабчовия мелодичен звън,
не ще ме умори.
С бърза крачка до полето аз ще стигна, ...

Сърцето на поета - дървен плуг,
мисловната си нива разорава.
Неизмеримото - оттук дотук,
с болезнени слова оразмерява.
Засява светло семе - два-три стиха, ...

Тръгнах към бар-гаража. И по пътя кихнах. Ха сега де – това ми липсваше. Нали тия дни само ни предупреждават, че пак иде зараза? И да внимаваме да не я пипнем. Или тя нас.
Макар че и тая зараза, и грипът са си нормални болести, с температура, треска, отпадналост и 700 вида вируси и бацили, дето ги р ...

Обич без страх
Всеки човек се страхува. През есента и зимата, тези страхове са най-силни. Навън е студено. Денят е по-къс, нощите дълги. Хората са облечени с дебели дрехи, а под тях е бельото от страх. Не се вижда от околните. Но се чува от сърцето, което бие учестено и неспокойно. Страх за оцеляван ...

Заран петолиние безкрайно,
денем подпечатано клеймо,
търси си разковниче потайно,
сбира си мъниста за везмо.
Алено сукно ѝ е елекът, ...

В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...

Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...

От тортата си цветна късче сладост
за здраве ви поднасям в ден рожден,
парченце радост от живот торнадо,
преминал като миг, но отреден.
Живях го и живея, смятам честно, ...

Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...

И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...

Дните ли престанах
правилно да ги броя,
или часовникът спря да тиктака?
Но знам, че в мислите си пак ще изгоря,
обрекла сърцето ми тебе да чака. ...

И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...