„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира.
Него жалеят земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…”
Христо Ботев ...

В бабината ферма всичките животни
кротички са, верни и много работни :
кравички,теленца, пиленца, петленца,
патенца, жребченца, агънца,козленца.
Страж си имат верен - волен Шарко черен, ...

Защо си мислиш, че съм обидена,
за това, че вниманието си ми търсил,
за това, че по неведоми пътища,
при мен си искал пак да бъдеш,
за това, че ръката твоя търсеща, ...

ВРАТА КЪМ НЕВИДИМИ СВЕТОВЕ
На 13 и 14 юли 2019г в залата на Сити Марк Арт Център се проведе заключителната сбирка на Академия Музика и бе оповестен краят на първия сезон с един нестандартен интерактивен концерт. Йордан Камджалов ни представи музикалния педагог и терапевт Катарина Флюкигерс. Тя е щве ...

За всичката ми болка ще си плащаш,
дори и някога да бъда твоя.
Забравям те под дни безумно прашни
все повече и няма все виновни.
Понякога си мислех, че ме искаш ...

Бе сам прекрасният Адам.
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...

През една "болнава" зима
сред дъждовните гори –
Диспансер в една градина
някой спешно построи.
Там Лъвът, като директор ...

Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, ...

Повярвай ми... Аз пак ще ти се случа...
Но в друго време... В някой друг живот...
И пак ще е вълшебно, звездно, юлско...
Безумна младост... Лудост от любов...
За кой ли път ще бъдем преродени... ...

Достоен наследник на славните си предци,
строителят-реформатор Ювиги Хан Омуртаг,
изгражда нови крепости, храмове и дворци,
побеждава с мирен договор византийския враг,
опожарената до основи Плиска възстановява, ...

Старите кладенци на Пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните -- ...

Пълнолуние в нощта на Персеидите...*
Тихо... Тиха вечер лятна...
Самолет буботи горе...
Хлуе хладина приятна –
влюбено гнездо бърбори... ...

Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания ...

Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а г а д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...

> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...

част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за т ...

Затръшнах отдавна вратата,
светът ми побира се в стая,
задави се с ключа тъгата,
пред прага ми тихо ридае.
Сърцето, искрица - в камина ...

Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски... ...

Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина ...

Мое свършено лято,
мое есенно цвете,
моя възраст, когато
не гориш, а пък светиш.
Мое делнично чудо, ...

С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната, ...

Не се научих да съм прилежна домакиня,
но пак намирам ред в моята си бъркотия.
Не се научих да съм нечия робиня,
вбесиш ли ме, знаеш, ще те набия
без окото да ми мигне даже ...

И Злото най-накрая победи,
Доброто стене наранено в ъгъла,
със хиляди притворства и лъжи,
победата получи,
то възтържествува. ...

Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – ...

Сложи си скъсаните дънки,
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...

ЖАДУВАМ
Жадувам да докосна ръцете ти,
пулсът им през мен да премине!
Жадувам да погаля лицето ти,
опърлено от многото години! ...

Поетът взря се мрачно в своя пъп,
презрял световните проблеми.
Бе, пука му на него за света,
с по-важни теми той ще се заеме!
Дали да сподели в стиха си днес ...

Днес е ден специален
за мен и други двама,
те са те сътворили,
за да бъдеш мойта дама.
Днес преди години ...

Here I stand, all alone
Trying to fight the pain from a broken heart
Why she left me? I don't know
It really doesn't matter anymore
I thought our love could last forever ...

Тихо е откакто си замина,
кадифена тишина настана в нечия душа.
Затишие пред буря...
Един зловещ ураган надига рамене в мрака си,
един моряк с гребна лодка изправен е, готов, ...

С човка гарван във пръстта чертае
с нокти щрихите дълбае.
Рисува своята любима...
Само той остава и във зима
и събира краски от света. ...

Превърна се дъждът в проклятие
за зажаднялата земя. -
Валя със дни - с порой удави я.
Копнеж за слънце стана тя...
И то дойде. Забърза мравките ...

Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...

Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...

1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...