Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...

Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...

Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...

По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...

Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...

Ти си имал такава жена...
Само с нея светът бе различен...
Беше млад. Бе разперил крила.
Беше влюбен. И беше обичан.
Беше твоя. Докрай. Без остатък. ...

Само няколко крачки до себе си ,
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...

- 1 -
Втори ден Фикрет ага стануваше край балканския градец и не предприемаше нищо. Сеймените му се чудеха какво ли из един път му е дошло на ума, след като няколко дни бързаха през полето в най-усилната жега, превалиха за един ден Балкана и спряха да починат, да нахранят и напоят добре конете, пред ...

Раздвоен кръстопът,
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...

Навремето с моя приятелка мечтаехме да следваме журналистика. Особено тя. Като че ли отговаряхме на всички условия: имахме отлични оценки по български език и литература, по история, поназнайвахме география, въпреки че в техническите училища не се учеше. С езиците също бяхме добре – френски, руски, н ...

Един мемоар с дъх на роза,
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...

> "Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място: в себе си. И не може да бъде шумно, защото голямата загуба си иска тишината."
>
> – Мария Лалева
Този път се прибирам обратно към себе си.
Там, където вратата е вечно отключена. ...

"Изобщо няма корупция тук,
просто под масата се плаща.
Споко, ще дойде инвеститор друг,
аз и него за зелен хайвер ще пращам."

Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно. ...

Музикален цвят без граници
Учителят ни по изобразително изкуство, г-н Чаушев, ни учеше след като нарисуваме картината и я изсушим, да я потопим в кофата с вода. Така се заличаваха границите между цветовете. Докато слушам музиката на Вокален ансамбъл „Фортисимо” , си спомних за тази техника. Ефектът ...

Отец Буян съблече расото и с плавни движения за своите сто и осемдесет сантиметра, грижливо го сложи на закачалката. Светлината, процеждаща се през прозореца на къщата в юлския здрач бе оскъдна, но достатъчна за голямото огледало в старинна рамка на стената. Колчем мъжът минеше отпреде му, то с гото ...

7 част
Схватката бе кратка, но жестока. Су Я хвана ръцете на двамата братя и с по едно рязко движение направи така, че те взаимно се обезглавиха. Отровата от остриетата се задейства веднага и ги уби...
Схванал, че ситуацията не е добра, баща им, КаМа ШиБа, паникьосан изскочи изпод масата на четири к ...

Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плаги ...

Край малък, скален остров
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...

Дневникът на Арти ( 5 )
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...

Копирай всяка моя стъпка,
за мен проблем не съществува...
За миналото не ревнувам,
а бъдещето ме лекува!
Копирай моята усмивка, ...

Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...

Както вятърът търси посока,
както капката търси потока,
тъй човек път към другите търси.
Както рибата търси дълбокото,
както птицата търси високото – ...

Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...

Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълну ...

Уплашена хукнах да бягам!
Уплашеното си сърце забравих..
там, на ръба на скалата остана
голо и червено тупти върху Камък!
Спрях, но уплашена бях ...

В съда:
- Всички да станат!
- Съдът намира обвиняемия за виновен в предумишлено убийство и единодушно стигна до взетата присъда, а именно "Смърт"!
Има ли нещо да каже защитата на обвиняемия?
- Да, г-н съдия! Предвид това, че обвиняемият е невежа и не е знаел, че тук важи Законът за смъртната присъда ...

Не знам Луната страда ли, когато
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...

Жени и вино, вино и жени
възкликнал бе един поет щастливо!
Без тях и виното ще ни горчи,
а с тях ще бъде още по-пенливо!
И днес така е както и преди. ...

Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.
Глас незнаен, в ухото ми шепти. ...

Изящество е другото им име,
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...

Ти можеш да сплетеш косите на дъжда
и шапка на главата му да сложиш.
Да ме накараш във едно петно ръжда,
да видя злато - и това го можеш.
Ти можеш да внушиш, че са гореща кръв ...

Прикрита омраза, прикрита тъга,
прикрито нещастие... лудост!
Прикрита, невидима, бясна игра.
Доброто дали ще събуди?
Добър да си - всеки ли иска това? ...