РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...

Щастливците ли?
Остави ги да живеят
и да се заблуждават, че са щастливи!
Нима щастлив е този,
който над чуждата болка ...

Страшни бяха очите ти онази вечер!
Като стар коняк – отлежал и сигурен,
Като вик, разбудил духовете,
Беше погледа ти – електрично възбуждащ.
Една завеса падна от удивление, ...

Част от тях ги родих като птици
и, поглеждайки плахо нагоре,
ги побутнах във стройни редици
да летят и за мен да се борят.
Част от тях ги родих като камък ...

Да бъде!
Както винаги ще бъде!
И както винаги е някакси било!
Луната в сянка земна ще се скрие
тъй както пиленце под майчино крило. ...

В скута на шубраци стари,
сгушена под старият ни дъб
Татковата къща се подава,
озарена е от утринния лъч.
Къщи онемели ...

Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее ...

в кипването на
кръвта ѝ тържеството
е на младостта

1 януари, сутринта, Годината на Дракона.
Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.
На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”
Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала ф ...

Съсипахме природата…
Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
Хладно си беше, да…
Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
Живеят си – според законите на майката природа… ...

Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри ...

Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА
Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни. ...

Защо, за Бога, ми е тъй самотно?!
Нали са толкоз хора покрай мен?!
А чувствам се като приклещено животно
и нямам мира ката ден.
Усилно ми е и е крив светът. ...

По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...

Любовта ми беше пролетна.
Появи се с кокичето.
Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.
Обрече душата ми на най-щастливия полет,
А после тихо отиде си. ...

Ти си имал такава жена...
Само с нея светът бе различен...
Беше млад. Бе разперил крила.
Беше влюбен. И беше обичан.
Беше твоя. Докрай. Без остатък. ...

Само няколко крачки до себе си ,
тягостно е да ги извървя ,
от усмивката ти са обсебени
ненаситните ми сетива.
Оживяваш във влажните сънища ...

- 1 -
Втори ден Фикрет ага стануваше край балканския градец и не предприемаше нищо. Сеймените му се чудеха какво ли из един път му е дошло на ума, след като няколко дни бързаха през полето в най-усилната жега, превалиха за един ден Балкана и спряха да починат, да нахранят и напоят добре конете, пред ...

Раздвоен кръстопът,
тръгваш по грешния път.
Слънцето скрива се -
мрачно, сиво небе.
Вървиш по камъни, ...

Навремето с моя приятелка мечтаехме да следваме журналистика. Особено тя. Като че ли отговаряхме на всички условия: имахме отлични оценки по български език и литература, по история, поназнайвахме география, въпреки че в техническите училища не се учеше. С езиците също бяхме добре – френски, руски, н ...

Един мемоар с дъх на роза,
Забравен изпод листата на прашната книга,
Като хербарий съхранил се във душата ми
Беше копнежа за една любов на разсъмване.
Бяха мечтите ми там като във изба, ...

> "Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място: в себе си. И не може да бъде шумно, защото голямата загуба си иска тишината."
>
> – Мария Лалева
Този път се прибирам обратно към себе си.
Там, където вратата е вечно отключена. ...

"Изобщо няма корупция тук,
просто под масата се плаща.
Споко, ще дойде инвеститор друг,
аз и него за зелен хайвер ще пращам."

Посмей пък само да не ми се случиш!
И дяволите ще разплача, казвам ти!
А след потоп от гняв и жлъч,
над тоя свят ще е надгробен камъка...
И всички птици ще замлъкнат вечно. ...

Музикален цвят без граници
Учителят ни по изобразително изкуство, г-н Чаушев, ни учеше след като нарисуваме картината и я изсушим, да я потопим в кофата с вода. Така се заличаваха границите между цветовете. Докато слушам музиката на Вокален ансамбъл „Фортисимо” , си спомних за тази техника. Ефектът ...

Отец Буян съблече расото и с плавни движения за своите сто и осемдесет сантиметра, грижливо го сложи на закачалката. Светлината, процеждаща се през прозореца на къщата в юлския здрач бе оскъдна, но достатъчна за голямото огледало в старинна рамка на стената. Колчем мъжът минеше отпреде му, то с гото ...

7 част
Схватката бе кратка, но жестока. Су Я хвана ръцете на двамата братя и с по едно рязко движение направи така, че те взаимно се обезглавиха. Отровата от остриетата се задейства веднага и ги уби...
Схванал, че ситуацията не е добра, баща им, КаМа ШиБа, паникьосан изскочи изпод масата на четири к ...

Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плаги ...

Край малък, скален остров
със стръмни брегове,
в дълбока, тъмна пропаст
сред синьото море
живееше разбойник ...

Дневникът на Арти ( 5 )
Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри,
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда
Докладвам от брега: ...

Копирай всяка моя стъпка,
за мен проблем не съществува...
За миналото не ревнувам,
а бъдещето ме лекува!
Копирай моята усмивка, ...

Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак ...