които твърде
доверяват се — се и
опечаляват

АЛМА - Не зная
---------------------------------------------------------------------
Authors: Cristian Tarcea (Monoir) & Alma Dowdall (ALMA)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Кристиан Тарчеа (Моноар) & Алма Доудъл (АЛМА) ...

Триптих: видения...
1.
Единствено със водни и́скри
облечена излезе от морето,
а аз изтръпнах ужасе́н от риска: ...

На Младен Мисана
Въздържам се от клетвена любов.
Намирам в нея словото си пусто.
Не е ли тя екстравагантно лустро?
Затвор не е ли за обречен зов? ...

България - Англия 0:6
Футбоът е наша страст!
Ескимосите и чукчите
вече са след нас!
По трибуните тълпата ...

Хванали епиграма
още по пижама.
Писана - недописана,
четена - недочетена.
Вълци-политици я надушили. ...

Радое, Радое,
творчеството твое
плод даде на време -
народа наш вече не дреме!
Преди само сумтяхме, ...

От минутата тихо белязала всички минути,
от родилните мъки на целия сгърчен живот,
от Големия взрив, който ражда наместо да срути,
го очаквах - сина ми, да стане на всичко амвон.
И защото го пише на Книгата черно на бяло ...

Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...

Какво на този свят да бих раздал?
Надеждата ли сладка на Родари?
Дали пък тя човешката печал
с една стрела в сърцето ще удари?
Пронизана – да рухне сред пръстта, ...

Започвам това си кратко есе с признанието, че уважавам женския пол значително повече от мъжкия. Може би защото, по стечение на обстоятелствата, в моя живот жените са играли по-голяма роля от мъжете. В добавка, те винаги са били по-точни и коректни в онзи тип взаимоотношения, които обикновено наричам ...

Въпросът е съвсем резонен. Дори бих се учудил крайно много, ако има гражданин на тази страна, живеещ в нея, който да не си го е задал. Никой не отрича заслугите на г-жа Манолова като омбудсман. Именно те са в основата на нейната популярност понастоящем. Тя дори напусна собствената си партия, за да с ...

Зограф... 2
В букаците забутан
столетен манастир
от Времето порутен
посреща ме със мир... ...

Когато си в чуждо гнездо,
есента ти прилича на зима.
Дори малката дъждовна капка
ти изглежда, като пороен дъжд,
а лекия полъх на вятъра, като ураган. ...

Древен като Световния океан,
един старец
с четворен байпас,
с "Космодиск"
против болки в гръбнака, ...

- За какво мислиш, че живеем? Какъв е смисълът на нашия живот? - ме попита един път Добриня.
- Струва ми се, че отговорът на този въпрос е извън нашето съзнание. - отговорих аз.
- Хубаво е, че мислиш така. На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Но цел на живота трябва да имат всички. Може ...

Музика и текст: Никос Карвелас
Към оня, ниския, не хвърляй поглед кос –
на бой е малък, ала никак не е прост.
Котарак е с дързост лъвска
дребосъкът с вратовръзка. ...

Намаляха, хептен малко останаха кръчмите. Истинските – ония, в крайните квартали, в забутаните улички, полуосветени от далечна улична лампа, с мигащи крушки из задимените помещения. Където ходенето до тоалетната е подвиг – по-голям от пресичането на Саргасово море пешком. Пък и малцина рискуват да г ...

Най-мразя да правя каквото кажат.
Омразата да газят, да вдигат врява
и да унижават.
Пред мен те се изправят,
купищата демонични тела, искащи, съскащи ...

Откъснах съхнещ стрък …от есента,
и тя ме заговори, леко грубо.
Защо прекърши бедната душа,
не си мисли, че правиш ми услуга?!
Аз искам всеки стрък да издържи, ...

Те крещят, те пищят и се раздират-
Разпадат се на хиляди парчета,
Сенките им идат от далеч - от отвъдното,
на души измъчени, неотмъстени.
Явяват се по мръкнало, по съмнало, ...

Обрулихме набързо дъхавата круша.
Прибрахме се в апартамента си тристаен.
Отдавна свикнали с уюта му задушен,
забравихме пръстта в земята как ухае.
С размах премрежихме на слънцето очите, ...

За вярата...онази, същата ,която ни крепи!?
И в нощите безсънни... покой ни подарява
таз същата която хляба ,подсладява и
давани ,вяра и мечти...
О душа,царице бяла ,пеперуда в свят горчив,жрице на безкрайна сила, ...

Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.
Сълзите си горчиви не броих. ...

МАЙСКОЕ УТРО
Жена его Пересветом называет, потому что только ночью работает, - он ночной таксист. Таксист скомкал в кулаке комок бумаги, на котором были написаны цифры его ушедшей с вечера и до утра жизни, положил в карман высчитанную «кастрюлю». Глаза устали смотреть на мутное волнение брызжущего н ...

Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми. ...

Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме. ...

... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...

Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...

Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...

Случайно я срещнах - душата си сродна -
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича... ...

От устните ти - зрели вишни,
аз пия пролетна наслада.
Не стигат думите всевишни,
за да гасят любовна клада.
Кипи любовно вино в бъчва ...

Преваля̀
този есенен дъжд
и разголи
тази липсваща нежност ...
А дланите, ...

Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...