На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...

Прегръща ме знойно и палещо лято
рисува последно отлитащо ято,
дъждът от дъгата боичките взел,
по кожата нежна и с цвят карамел.
В очите ми южни съзвездия спяха, ...

Когато ти откраднат колелото,
нормално е да бъдеш огорчен,
но аз спокойно скочих от леглото
и право на Битака в този ден.
Веднага се отбих при бате Сали, ...

Слънчогледи, слънчогледи,
мълчаливци наредени.
Слънчогледи, слънчогледи,
млади мóмци пременени.
Слънчогледи, слънчогледи, ...

Тя е миг,
на радост, тъга,
на слънчева пролет.
На дъжд и дъга,
на сърцето в полет. ...

Културните различия се случват.
Да бъдем честни -
Приютът на хладната усмивка
занася толкова, че да достъпи друг.
София, ден след празника

под звуците на градската забързаност,
прокарват се късни октомврийски лъчи
в съсредоточения ти поглед чете се страст,
а аз изгубвам се в него като в гъсти гори
нищо разумно няма в чувството, ...

Есента листа подритва...
носи облаци без дъжд!
Всеки миг очакваш извисяване,
сблъсък на титани, може би
за черна мъст... Кокала да бъде ...

След няколко притеснителни пропуквания от диктофона се разнесе глас:
" Аудио дневник на доктор Маргарет Грей. Датата е 6 септември 2016год. - Субектът е чернокож мъж на неопределена възраст. Цялото окосмяване по тялото му е снежно бяло. Освен това е видимо отпуснато и на места сбръчкано. Но лицето м ...

В онлайн платформи с моливчета в логото изливаме си очите.
Капят, но всъщност нищо не мокрят; няма я хартията вече.
Разбиват се в клавиши с буквички на тях, пишеТЕ(б).
В полета техен, сълзите, обличат се в думи. Ти си близо, аз далече.
Слушалките дето толкова мразя, с белия кабел, ми завиват ушите. ...

Кой открадна синьото ми лято?
С молитвата на рибите и икона синеморска.
Кой открадна слънцето и замени с есенна нега.
Казват птиците на вятъра, че есен с минзухари
долетя. ...

Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...

Хей, изгарям по-добре в тъмнината
не допускай до мен светлината.
Ти си отрова, която не спирам да пия.
И не знам как, и защо, но и не желая.
Знам, че всеки има приключваща история. ...

Морето жуми,
но влюбено ни наблюдава.
И със слънце, вятър, вълни
отново спомени съживява!
Припев: (x4) ...

На Йовелина!
Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен? ...

Не вярвай на дърво, което
се хвали с хиляди листа,
но плод най-сладък от Небето
не е родило с възрастта.
Че някога Христос премина, ...

Отидох си!
Достатъчно ми беше!
Достатъчно ме ряза и кори,
достатъчно ми бяха всички белези,
достатъчно сълзи изтрих... ...

Ти си светъл град в полето сред тъмата.
Аз съм късен, сам пътник в планината.
От високият самотен връх
гледам аз към теб, вее ме студения лъх.
Град блестящ, мамещ и красив ...

Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...

Кажи ми,
усещаш ли вятъра
в къдриците твои,
който лудува,
кажи ми, ...

Тя чува нощем гласове
и дълго с мъртвите говори,
а денем мълком чака вест
от най-любимите си хора.
Започва после да плете, ...

Есента прекроява представи,
улици, стъпки и страх...
След любовта ли? –
все нещо остава.
Седем нощи до първия сняг: ...

Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...

Слънчогледите гледат към слънцето,
а слънцето гледа към тях.
Слънцето е слънчогледоглéд.

Беше някаква песен,от която помня
само "Млада дама,поп и аз.."
17.10.2019
Със влак до Лом...
От Лом пътуването с влак е през балкана ...

Любовта не умира два пъти!
Ако случи се - не е любов!...
Не е бивала Тя във съня ти
и за Нея не бил си готов!...
На погрешен адрес всички думи ...

Бръсначът на времето подрязва перата ми...
Крача по виадукта на разпилени мисли.
Развивам нишката на своето мастилено петно...
и търся нова опорна точка...
за хармония... с препускащото време... ...

От бряга два над Ардина река,
в прегръдките на планина Родопа,
известен мост протегнал е снага,
да спомня за легенда най-злокобна.
Известен като... Дяволският мост, ...

Една сълза се стече в морето,
там, със зародиша...
там, където виждаш небето,
синьо, като морето.
Прости ми за да продължа, ...

Пак ли дъждът е виновен,
че от очите ми се леят сълзи
или моят спомен е греховен.
Пареща капка по лицето ми пълзи.
Очите ти са две блеснали луни, ...

В най-дивото усое на гората
крака преплитал в падналия мрак
и стискал здраво коня за юздата
един загубил се пишман юнак.
Какво е търсил там? Че кой ти казва! ...

> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна, ...

Отдавна, много отдавна, близо до върхът на висока планина живеел овчар. Той имал голямо стадо от овце. Сутрин рано ги изкарвал на паша. Прибирал ги, когато слънцето завършвало своя път над земята. Овчарят обичал всичките си овчици, но най - много една от тях. Тя била цялата бяла, с дълго до земята р ...

Тия скучни лели
с книгите дебели
да вървят при попа!
Аз съм за Потопа
от шеги, закачки ...

В измитите ни под дъжда души
не е ни блудкаво, ни разводнено.
В измитите ни от грима очи,
страхът човешки тихо притаен е.
Небето ни оплаква и сълзи ...

Изгубих се! Не знам защо!
От вятъра ли? От какво?..
Не беше страшно и самотно,
по-скоро, някак си... страхотно!
Усещах покрай мен и друг. ...