Не чакам сняг на Витошка през май,
и цъфнали през зимата градини.
Но иронията на Съдбата няма край,
и плановете ни разбърква от години:
Чиновник обядва от сутрин до вечер, ...

Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на националния отбор по футбол. Обаче, откакто се ожених, открих че има и по-страшни неща в житието и страданието на грешния мъж. Топлата бира поне можеш да я бутнеш във фризера, пържолата все ще я допечеш ...

Използвай я тая любов, същата,
дето още ти дяла душата -
вземи, изчисти до безпаметност къщата,
полей и във парка цветята.
Където съзреш прозорец - изтъркай - ...

Днес отново те виждам,
облечен в дълго, сиво палто.
В лицето, ти на ангел приличаш,
а душата ти е сякаш от стъкло.
Постоянно опитвам се да те забравя, ...

как се събужда страшен сън
докоснал те от жажда,
когато аз не съм отвън
огъня притихнал тя подклажда,
но викове покосяващи с гръм ...

Притеглена от шепота на тишината
в милувката ѝ нежна ще се скрия.
Мигът отдалечава плясъка на суетата,
в зелените дихания, дървесни ще се вшия.
Почивам си в мига от белега на сивото, ...

Жалко, че толкова рядко излизаше, иначе щеше да забележи прекрасния мъж от съседния блок. Не, че той не я беше забелязъл, стройна блондинка с пищен бюст. Трябваше им съвсем малко да се срещнат, някакво чудо може би. Чудото се оказа малко улично коте, а те двамата се гледаха и гледаха в очите...

Подарявам ти птица, която
нависоко свободна лети!
Да ти върне духа на детето,
на крилете на светли мечти!
Огърлица със чудно мънисто ...

Не ме съди защото ти не знаеш,
лесно е, опитай се да ме опознаеш.
Не ме съди, не ме познаваш ти,
не знаеш моите болки, радости, мечти!
Познавам миналото си, аз съм го преживял,, ...

Арабски нóщи...*
... Утихва и вечерната молитва,
Багдад потъва в сладострастна дрямка,
но кáто птица в тъмнината литва
една загърната във черно сянка... ...

В кръчмата... 2
Южни ветрове излезли
ли повяха от далече,
ѝли искаш да сме трезви
скъпа моя в тази вечер!... ...

Истински живей, не по нечий правила,
начертай само собствената си съдба,
имай смелост да последваш пътя,който си избрал.
Имай воля всяка трудност да посрещаш ,
и по пътя на успеха да вървиш, ...

Затворих се в своето леговище
И премислих какво точно изживях
Крадейки окото на морско чудовище
Погледнах през него и с ужас видях...
Че носи белези и смахнати истории ...

Вчера те видях пак, но на снимка –
млада, красива и засмяна.
Чувствам, около врата си нося примка.
Зачудих се, смъртта търпи ли отмяна?
Защо така избърза да те вземе, ...

Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...

По уличките бродя във сумрака,
прегръщам жълтата мъгла.
Поглеждам: някой търпеливо чака,
потънал в своята тъга!
А вечерта сънлива, изморена, ...

– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...

Докато разказваше, той усещаше, че Мая и Диди го слушат изключително внимателно. Беше съсредоточен в разказа си, защото се отнасяше сериозно към това, което им съобщаваше. Погледът му неволно се бе забол в палеца на десния крак, но за миг повдигна глава и усети, че в очите на Мая се бе настанило стр ...

Не свиквай с очите ми
Днес са сини и обичащи
Не свиквай с очите ми защото
Утре стават песакливи облаци
Не свиквай, защото ако свикнеш ...

ОБУСТРОЙСТВО
(глава 10)
1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желанием знать предстоящее. И несутся волны неведомого, каждый хочет видеть далёкое обладание. От свершённого к непознанному. Вера там, где притоманно Сотворение. Устанут искривления, и везде возобладает пра ...

Не се наплаках! Не се намъчих!
По тая чужда, чужда Чуждѝца*!
Сърцé си дадох! Мир си отлъчих!
И пак е чужда, чужда Чуждѝца!
Не се намъчих! Не се наплаках! ...

Цвецо до Бойко търчи
Нинова Радев гълчи...
Паради приемат "оси"
Пеевски чака пари...
Доган хвърля стрели, ...

Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, че си го припозна - бил неговия. Предполагам о ...

Видях,
две уморени очи
сякаш светът
се криеше в тях
а в нежните, ...

Господи, Ти, Който моите мисли четеш,
познаваш бурята вихреща се в душата ми.
Аз съм в Теб... Ти си в мен... в копнеж
да се запази в Твое Име целотата ми.
Ако се отдалечавам от Теб, приближи ме! ...

Любовта започва като поточе,
после се превръща в ручей буен.
Вулкан изригващ и клокоче,
огъня изтича и тогава вече си влюбен.
Не стихва любовта в сърцето, ...

Съдбата е всевишно изкупление,
тя знае на кого, какво и как.
А ние в наш'то плътско измерение,
сме стиснали проклет ръждив петак.
И мислим си, че той ще е решение, ...

Търновград, завиждам на реката ти
за вечността на нейната вода.
Сребърна снага извива Янтра,
сред спомени за древни времена.
Търновград, завиждам на небето ти, ...

Отново дъжд!
Очите ти Небе
са толкова далеч от устните ми сухи!
В Живота мъж -
в сърцето си дете ...

За прегръдката ти душа мечтае,
ала няма те, далеч си ти
и тя, уви, за теб ридае
в море от тъжни самоти.
Болката сърце едва понася, ...

Поредната Задушница е, мамо...
Свещичка паля... Нека да ти свети...
На колене до теб съм... Но те няма...
И празно, и студено е в сърцето ми...
Не вярвам аз, че само шепа пръст ...

/хайку четирилистник/
Олющената
фасада на спомена
в прегръдка – бръшлян.
Затлачена е ...

Бабо, хайде разкажи ми историята пак,
моли ме прекрасният мой внук Кубрат,
разкажи за юнаците Мугел, Ахтум, Винанд,
които дръзко войските ромейски победили
и своето родно село от враговете спасили. ...

На изгрева не слагайте синджир,
че светлото разбива катинари.
Дърветата - сватбари във шпалир -
са нашите вълшебници знахари.
Те с милиони пръстчета листа ...

Полудялото чувство на мрака
с изтънелия сърп на нощта
е любов, дето вечно ни чака
и не гасне дори в пепелта...
От любов ли сърцето получи ...

Бият камбани отдалеч,
а в долината се късат мъглите.
Вечерите настаняват се веч
и галят невидимо земите.
И ако чуеш звън като от меч - ...

Гледам мъжът ми пак се е втренчил в компютъра. Хили се като идиот. Сигурно чете чата ми с онзи...Американеца. Няма какво друго да е! Знам, че ме „хвана”, а и това беше целта.
То пък един чат?! Пълна скука и тъпотия. Наблягам на иконките с цветя, сърчица и глупави усмивки. Ама нали това искат мъжете? ...

Ти ме гледаш с очите на скелет.
Меки устни ли палят нощта?
Те, душите, изкусно се стрелят,
и изкуство е тази стрелба…
Ще напусна света ти порочен. ...

Битките с мрака са безбройни -
оказа се, че той има много лица
и ме напада от там където
най-малко съм очаквала...
Почти не прибирам меча си - ...

Мълчи ти се. Така е по-добре.
В мълчанието раждат се сапфири -
кристалчета със форма на сърце,
блестящи и изпълващи всемира.
Мълчи ти се. Сега постой сама. ...