С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.
Той ме тегли в тъмници, ...

Бог
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен, ...

Дори цветята ще оживеят
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят ...

Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...

За някои светът е плитък -
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен - ...

Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...

„Комплект „любов!” – поръчвам на месаря
до лактите ръкавите навил...
„Комплект... какво?!?...”- сащисан проговаря,
чене увесил с израз на дебил...
„Комплект „любов!”- повтарям, но по-тихо... ...

„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и ши ...

Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената м ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Книжка имам аз любима,
в нея снимка на Хан Кубрат има,
възседнал кон и с меч в ръка,
той храбро бие се с врага.
Още в древни, славни времена, ...

Тарaлежени иглички
се заиграват по кожата.
Капе поезия.
***
Между думите ... ...

Избягах от очите ти далече,
поисках да се скрия доживотно,
но бурен вятър скърши ми крилете
и бягството ми стана невъзможно.
Въртях се в омагьосан кръг, ...

Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...

Днес просто не ѝ беше ден. Не стига, че се успа и изтърва всички за закуска, ами после интернета ѝ предложи най-гадната и твърда хрупанка, на която можеше да попадне.
След задължителната сутрешна баня, винаги първо си проверяваше пощата и социалните мрежи, за да бъде в крак с информацията за лайфста ...

Ръцете на килимарката
Две ръце не знаещи умора,
сред нишките препускат в своя бяг!
Две ръце рисуващи простора
и цветя от сутрин та до мрак! ...

Карах обратно към София. Мислите в главата ми течаха спокойно, бавно и ясно нареждах събитията пред себе си.
Погледнах седалката вдясно – все още не можех да повярвам кой стоеше на нея и какво щеше да направи за мен. Тя ме погледна, трудно ми бе да свикна с празния ѝ поглед, но му се радвах.
-Летя в ...

Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...

В живота всичко е велико
и същевременно нищожно -
понякога ти иде да извикаш
отвъд най-силното възможно.
Понякога се чувстваш гений, ...

Още
Ти, който гледаш към тавана,
към мълчаливата му белота,
нещо скътано у теб дали остана,
неказано, несвързано, непреживяно: ...

Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...

... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...

Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и в ...

Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...

Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...

В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

Посрещнете сърцето на бедняка!
Той от дълго време тихо страда.
И търси топъл дом с лирична стряха...
Далеч от шумна и вяла естрада!
Приемете романтичните му нужди. ...

Останах загледан в Мария. Дори обърнат с гръб, можех да чуя думите, напиращи от устните й. Беше повече от изненадана. Приятно или не. На мен, обаче, ми се плачеше. Сетих се за последния път, в който я видях. На рождения й ден. Бяхме си разменили думи, които щях да помня винаги. Болеше ме. Толкова бя ...

Птица безкрила е мойта душа,
всичко е пусто в мене сега!
В мъка се дави мойто сърце,
свят сивотечен– живот без лице!
Болка безкрайна таи се във мен, ...

От пролетта към лятото върви...
носи много слънчеви лъчи.
Букетче стиснал в ръце –
от различни цветни цветове.
Вечерите с него са прекрасни... ...

Лека нощ и тази нощ, Луна.
Утрото е близо, а не спиш.
Сенките ще се изнижат
през клепачите – вода през сито.
Стръмното е пропаст и летеж. ...