Розови ръце на новородено – в живота нова искрица
и повехнали жълти листа – ръце на старица.
Пресметливи, безпардонни ръце на скъперник
и търсещи хляб зловонни ръце на несретник.
Ръце на щангист, в които кръвта пулсира ...

Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла. ...

От днес – нататък замълчавам.
Любов на глас не значи нищо.
Във друг живот бих отмъщавал.
Във този – стихове написах...
Дали по бреговете – пясъка ...

Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.
И се моля само да не онемее ...

Да се преборя със клещите на съдбата,
да избягам от безмълвна тишина.
Да изхвърля миризмата на тъгата,
да извадя аз мечтите от прахта.
Да плесна със ръце, да вържа здраво ...

Избягвайте да дърпате крокодила за опашката,
защото след секунда може да се окаже,
че той ви дърпа!

Ленчето - първа публикация
От толкоз мислене как да се регистрирам направо ми изпуши главата. Е и накрая взех, че си писах името – Ленчето. Ама... малко постно звучи. И току да се измъдря в сайта като Ленчето ми идва вдъхновение. Ленчето – фенчето. И рима има. А пък сайтът е поетичен, няма да е зле ...

Нося се - пчела бездомна,
прокудена от родният си кошер...
Нося се над ниви и поля,
над пролетни цветя,
над всичко, над света... ...

Тази вечер е нова, но толкова стара.
(ананел) Нелиса
Тази вечер, избрах да те има до мене.
Да те искам. Да бъда. Да мога. Да знам.
Уморени копнежи стоят на колене, ...

На здравния работник
ориста е —
спасил животи,
Бог да величае!

Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети, ...

Косите – пясък руси,
очите – сини.
От погледа ти вкусила,
не искам вино.
Осанката на викинг – ...

Не търси с тува заглавие
стихче тук за СуперЧлен,
или за некакво изчадие!
Мажът - идеал е със курем!
С глава плишива, с училца, ...

Колкото всичко по-лесно става, толкова душата по без душа остава...
Добре, че е нетът, за да могат много хора да "покажат" инкогнито възможно повечето си лица!
За да си профил, не е задължително да имаш лице!
"Бъдете себе си!" - и всички се занадпреварваха да излеят насъбралата се "в себе си" мръсот ...

Виновен! Така отсъди съда някога.
Разведен. Далеч от мойте мили деца!
Дали това бе моята Съдба,
или грешихме заедно аз и тя?
И започна се една Борба, ...

Дивен букет от полски цветя
днес украсява моята стая.
И става света
омаен и нов,
ухае на здравец ...

Път, трън, рана,
не зная що стана.
Гръб, лице, тояга,
напомня ми за баба Яга.
Виждам, чувствам и ухая, ...

Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.
Сънуваш: тъмният ни бряг разлива ...

Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...

На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...

Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача, ...

Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.
Ние сме зрители – ...

Сега ще ви разкажа за един град, който беше известен надлъж и нашир по четирите посоки на света и никой не знаеше истинското му име, дори най-възрастните хора вече не си го спомняха. Но как така, ще попитате, как нещо може да е известно, без да се знае дори името му? Ами така, всички му казваха Слън ...

На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя... ...

- Не знаех това - усмихна се Мая. Винаги съм мислила, че брустът е най-лесният и най-малко уморителен стил. Така и не научих кроула.
- О, не! - реагира Алфонсо. Брустът е труден и много изморяващ стил. При него движенията са силно насечени и дишането е спазматично. Анаеробното дишане при този стил е ...

Ивета седеше замислена – нейният бал наближаваше скоро. Семейство ѝ не бе богато, даже никак. От година мечтаеше как ще отиде на бала с една красива рокля, грим, прическа – цялото училище щяха да видят колко е хубава. Тя и сега беше хубава. Понеже нямаше по-лъскави дрехи и самата тя мислеше, че не я ...

цъфнаха кокичетата люляви
светът огрян от светлина
Алелуя крещи превъзбудено
ето иде новина
реките мътни се събудиха ...

На Весо, на когото благодаря за вдъхновението.
Бих искал дъжд да завали,
да чуя капките как се разбиват.
И сухите земи да напои,
цветя да станат тръните бодливи. ...

За първи път го нямаше притеснението пред срещата с непознат, или както казваше той, непознатият, "ние не сме познати"! От три месеца и нещо имаха връзка в нета, както му се казва сега, комуникацията още на втората седмица премина в общуване и по телефона. И това караше Соня да си мисли, че всичко в ...

Малчуган пита баща си:
Тате, какво означава думата политик?
- Политик, сине, е човек, който не работи и получава множество тикове!

Сърцата човешки са горди, пристрастни
и ние, лишени от висши познания –
на чувства, емоции силни подвластни –
привличахме злото и тежки страдания.
Дошли от всемира, сюжета забравили, ...

– Какво правиш?
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ...

Не отдавна ми даде отрова,
и пих, ти знаеш, без страх,
а душата ти зла и сурова,
моята стрива на прах.
Сърце ли нямаш се чудя, ...

Да се завърнеш в детството щастливо
е мечта на всеки зрял човек,
да обърнеш времето ни диво,
да останеш там за дълъг век.
Да усетиш пак безгрижието леко, ...