Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...

Лято е.
Красиво чувство е поканило
на танц душата ми!
По пясъка танцувам с него...
пясъчна магия. ...

Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен, ...

Слънцето се скри. Стихията пристига.
Небето се стъмни. Безбожен прах се вдига.
Едри капки дъжд. Пороят се излива.
Бурята фучи. Чадърът се огъва.
Далечен гръм се чува. Бурята реве. ...

Той ми напомня на море
Очите му - сини
Гласът му - спокоен като вълните
Прегръдката му - топла като нагорещения пясък
Всяка среща е като залез ...

Тази сутрин правих любов. Най-страхотната в живота ми.
С морето, с пясъка, с чайките.
С изгрева, със силуета на магията, чиято материя ни обгръща.
Изчуках се с всички тях и никога не съм се чувствала по-задоволена.
Бяхме само аз, те и песента на Сленг - Мой свят. ...

Продължението следва
Оригинален текст
ГЛАВА 3
ЗНАНИЯ
Как-то раз, когда мы шли в зал позаниматься рукопашным боем, Добрыня спросил у меня: ...

Не е нужен пръстен от бяло злато и диамант,
за да докажеш на жена, че я обичаш
и пръстен сплетен от дъхава трева да й наденеш,
обича ли те, за тебе би сторила тя всичко…
Не е необходим палат и лъскава кола, ...

Докосване ли беше
или пък подбутване
за радост, слънце,
полет в изгрева?!
Усетих аромат на вечно сбъдване ...

Добра вечер на драгите ни зрители. Радваме се да приветстваме тези, които са се настанили удобно срещу екраните и трепетно очакват от нас да им поднесем най-интересното, което се е случило по света и у нас. И както обещахме, да видим какви ги вършат първо по широкия свят.
Като начало ще започнем с е ...

Седя си в ъгъла сам
и най-много мразя
тази гледка,
гледката как лазят,
гледката оттам. ...

Give me the ropes made of hundred wings of a butterflies and doves,
blind me with a silk thunder
Bind them on my wrists, a living cage,
leave me where we first met, right next to the waterfall of Vexorious
under pale moon light ...

Измислих си мъж във очите ти
и име му сложих - Любими.
Щастлива бях, мислех във рими,
с усмивка започваха дните ми
Той беше висок и умен, и смел, ...

Тази моя любов,
Загнездила се в душата ми.
Като буря,
Ветрове все гони.
Тази моя любов, ...

Укротете най - бурният вятър,
който кърши мостóве, стени!
Да поседна за миг, сам поне...
Да броя часовете със дни...
Укротете най - буйният кон, ...

Просторите греят в червено.
докосвам ги с мойте ръце!
И ставам соната в зелено,
крилато и чисто сърце!
Чудесата се сбъдват – аз зная! ...

Тази вечер мрака
лепне като смола,
стича се по мене, сякаш
бор съм без кора...
Олющен от скрити корояди, ...

Нарисувай ме с водата
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и м ...

Тук с малко думи се изказва библейската мъдрост, че между процесите и явленията в природата има причинно-следствени връзки. Както от засятото семе израства съответното растение, така и определено действие, довежда до съответен резултат.
Вятърът, като природно явление, има положителен и отрицателен е ...

О, сърце мое, ти си натъжено,
че майка на дете увредено
понесе обиди груби, тежки*,
че искала да се отнесат с нея човешки,
а с нея политик от Варна се подиграва ...

Любов и за жени, и за мъже...
Любов всевластна и безумна!
Любов и за куршум, и за въже,
любов на думи и бездумна.
Едни живеят само за любов ...

Мое сърце, ти остана завинаги пленено
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо. ...

Как успях да видя Времето...
Бях взрян в примамната Далечност
замислен вечерта на кея –
на водорасли и на Вечност
морето лъхаше от нея... ...

Любовта е неограниченост,
няма нито начало, нито край.
Тя е реалната вечност
съвършено свободна , безкрай.
Любовта няма изисквания, ...

И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини ...

Живели някога в красивата Верона,
два рода знатни и благочестиви.
И двата верни на короната и трона,
но по характер доста пиперливи.
Враждували от хиляди години, ...

Слънцето прежуряше и всичко наоколо се беше изпокрило на сянка. На небето не се виждаше ни едно облаче. Светлин излезе от дюкяна и седна под лозницата да хапне обяда, който беше приготвила сестра му. В ковачницата по това лятно време ставаше ад. От огнището излизаше огнена жега, жаравата тлееше до я ...

Дали потънал в красотата на очите ти
ще се загубя някъде далеч от мен?
И сладостта да сбъдвам пак мечтите ти
ще бъде светлината в моят ден?
Дали погълнат в сивотата на досадата ...

21. Формулярът
Преди много години, в зората на двайсетия век, едно момиче на име Катина мечтаело да стане лекарка. Катина искала да замине за Франция и да следва медицина в Нанси. Сред будните младежи в онова време се говорело, че университетът в този град осигурява добро образование и там учат мног ...

Забрави ме, любов, забрави,
забрави ми лицето и името!
Лято, слънце, цветя и треви...
Късче лед и в сърцето ми зимата.
На последния тъжен разклон, ...

(Илинден)
Казах
няма в постеля
да пътувам за Ада
на моряци душите във себе си нося ...

– Добро утро! – каза Мария на току що влезлия в стаята Илиян. – Кафето е готово.
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към ...

От древни времена до наши дни
морето помни, тихичко припява
за онзи смел и страшен хан велик,
превзел в свирепа битка Анхиало.
Послушал на дедите мъдростта, ...

Политици, политикани и приближени още тръпнат – очакват се нови и нови назначения в държавната бюрокрация. По една причина – трябва да се задоволи квотния принцип. Нека се вайка финансовият министър за пробиви в бюджета, нека реват за помощ болни и умиращи хора, млади, стари и деца – нови и нови син ...

Имам един познат даскал – абсолютен реалистичен скептик. И ми казва веднъж: „Утре ще се срещнем в кафенето, ако не се видим на някой стълб“…
А негова колежка се възмутила от безотговорното му отношение към смъртта. Що казал, че не иска некролози, нито посетители. Човек се появява сам сред няколко, т ...