What are ghosts? Things we are afraid of? Maybe. Things we avoid? Hardly.
I’ll tell you what ghosts are – they are something you don’t bother noticing. Like the person at the bus stop. Yes, that same person you’ve been going to work with for the past five years. Think about them. Not what kind of sh ...

Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
те, думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...

ххх
на Емо
Не, любовта не се губи.
Тя просто се трансформира.
Надвила пространства груби, ...

В самотна нощ ,усмивките
на близки липсват...
а стихове такива,малко се четът.
Участие ,безлично !?На неколцина
дръзнали да разберът. ...

Съдбата
Моля се да бъдеш ти до мен!
Искам го! Желая го! Мечтая!
И така да бъде всеки ден!
Всеки час и всеки миг до края! ...

Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...

Вече вън се свечерява
и в душите ни изгрява
на НАДЕЖДАТА звездата -
с чудна мощ са днес словата
и, от устни промълвени, ...

Модифициран, стар виц
Беше късен следобед на един слънчев юлски ден. В заведението нямаше много клиенти. На една от масите бяха седнали две естествено руси красавици. Бяха стройни, дългокраки момичета около двайсетгодишни, с лек грим, облечени в летни къси рокли. И двете изглеждаха впечатляващо. Бях ...

04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна! ...

Авторска композиция, музика и текст!

Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Т ...

Сънувах, че по Коледа ще завали
сняг от четирилистни детелини
и сме заменили миналото от войни
срещу обич, като небето синьо.
Вторачена в златото тълпа ...

Знаех си,
че ако вкарам нотки песимизъм
ще предизвикам
някой сняг ентусиаст.
Гледам го в очите ...

Вървях така нарамила снега
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така, ...

Листопадна любов, а всъщност толкова лятна,
листопадно жадувам всеки допир в нощта.
Като пролетен дъжд всяка ласка очаквам,
като цветна дъга ти след тъмна буря изгря.
Пъстра есен дошла е след синьото лято, ...

За конкурса -Коледно наричане ...
Виждам цветовете
на коледните украси,
светещите лампички,
падащият сняг ...

караш
ме да паркирам
успоредно
между сърцето
и ума ...

Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава ...

Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...
Вървя обречена по път безпътен. ...

Вдигам тост за Сатаната
защото е различен
и така пословично е символичен
и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост ...

Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...

...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...
Дърветата край нас протягат лебедови шии -
докосват ни с безброй милувки на листа.
С усмивка времето поднася златни фиби,
изгрели - рой на звездно ехо, в твоята коса. ...

Надеждо моя, женската ми вяра
разперваше крилата неукрепнали,
но църквата все бърках и олтара
и грешните молитви май съм шепнала.
Надеждо моя, все кънти на кухо, ...

Любима чудесна, мила,
по-ценна си от милион,
ти ми даваш сила,
твоята воля е закон.
Розите не вехнеха наесен, ...

Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата с ...

маймуна не си
пуска клона — преди да
се хване за друг

Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...

вместо — лей любов —
л ю б в е л è й ... вместо — бъдѝ
щастлив — щ а с т л и в è й

Чакалите виеха в гората. Спря. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите, страхът сякаш дълбаеше дупка в стомаха й. "Не мога да се върна. Дума съм дала. Той ще ме чака." После тръгна, едва-едва. Стараеше се да стъпва тихо, оглеждаше се да не би случаен пътник или закъснял пияница да й препречи пътя.
Луната ...

Нея отдавна вече я няма. Тя беше красив миг от тежкия ми сирашки живот. Тя- достолепната възрастна жена, с отрудените жилести ръце, която не знаеше миг покой. Тя- човекът, който търсеше начин да ме направи щастлив, тя- майката, съветницата, приятелката. Тя- моята баба Ганка.
Всичко почна от момента, ...

Не ме разбра
Твоята любов бе чаша с вино
и, като пиянство много ми горчи.
Не беше празник...беше сиво.
Лицемерието ти, много ми тежи. ...

Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...