Небето слуша...
Вишната говори с
пчелите...Пролет.

Когато приливите в душите издълбаят
с почерка си белези от раните кървящи,
с късове от себе си сърцето ще ги омотае,
ще ги погали нежно, за да не са крещящи,
ще отвори старата тетрадка, ще добави ...

"Цецо, туй не можа да се скрие,
разбра ли, че съседи сме ние?
Че как тъй стана, не знам.*
Знаеш ли, че ме е срам?"
___________________________ ...

Усмихната жена посреща ме на входната врата,
на магазинче малко, дрехи втора употреба.
магазинче за бедни хора но с добри сърца,
добра жена, в усмивката и има топлота!
От сутрин в магазина тя до вечерта, ...

Отиде си и сбогом дори не каза,
отиде ти далече отлетя,
по своят път пое прекрасен,
но уви така устроен е света.
И в сърцето вечно ще те нося, ...

Все си решеш косата и сплиташ
като руса река мълчалива.
Все нанякъде тръгваш, отлиташ...
а живота до мен си почива.
Тази вечер, почакай! Не бързай! ...

Полюшвани от вятъра,
танцуват във захлас.
Бели маргарити,
танцуват сред полето.
Танцуват маргаритите ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Над очите ми, пълни с предчувствие,
нови облаци ядно дишат.
Клонът в гръб ме издърпва за плитката
и заравям лице в кишата.
Сякаш аз съм неволно виновната, ...

НОСАЧИТЕ НА ЛЮБОВ
Винаги, когато завалеше сняг,
баща ми разказваше приказката за носачите на любов:
зимата идва,
а те нямат нищо... ...

Поразбута минутите времето.
И затичаха вкупом слънца.
И покълна Земята от семето.
Пръсна пролет във птичи зрънца!
Постъкмена, измита и свежа ...

Бяха около десетина, идващи от социален дом. На всяко дете се падаше по една учителка - повелителка. Децата бяха с увреждания. Всички. Не разбрах дали са изоставени от родителите им или ежедневно ходят в този дом. Не искам и да знам, още повече би ми станало неприятно ако са изоставени. Това което м ...

На опашката двама брокери разговарят.
– Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...

Тя идва с полъх на южняк
и птичите ята завръщат се в гнездата.
Рисува с устни пролетни цветя,
снагата ѝ гора е нежна и зелена.
Тя пролет е, жена е, прелестно създание, ...

Поезията е белег,
който говори,
когато всичко друго
мълчи.
Колко ранени ...

Зора с усмивка и с момински свян
извика изгрева на небосклона.
Цъфтежен и по пролетно пиян
запя денят във булчинските клони.
Тревиците отвориха очи ...

Роден да ходи, не лети,
табу за него е простора.
Удобно вечно си пълзи
с хроничен мързел и умора.
За работа е безгръбначен ...

Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...

Извиках те по име и денят
от звучните ми гласни се събуди.
Изпрати по зората първи смях
на рой прозрачни, нежни пеперуди.
Извиках те по име и дъжда ...

Земният рай е
България, мамо, и
нека се знае!
Родният край е
България, мамо, и ...

Мърморан мърмори,
пак е недоволен.
С всеки срещнат спори,
май е малко болен.
Някой пак му пречи, ...

Родната реч
озарява, където е
мракопроява!
Родната реч
уповава, където е ...

Обхваната от спомени
разгръщам албума.
Минават край мен
познати лица и места.
И изведнъж останах без дума. ...

На Чарлс Флетчър му трябваха три дни, за да донесе документите. Във Фриниа издаването на фалшиви документи отнемаше поне седмица и тежка кесия пари, за да подкупиш чиновниците или да наемеш добър фалшификатор, така че очакванията на Финиан бяха много ниски. Търговецът обаче го изненада с първокачест ...

По пътищата на градските авенюта
се срещат красиви жени
и всяка е с име прочута,
след всички залязват звезди.
Шаблони за хубост рамкират ...

Отдавна подозирах се до сигурност.
В живота ти - напълно съм излишен.
Опитах да обичам като в стихове,
но люби ли се, както е написано?..
Да знаеше какво ми е в душата, ...

Като орлица пазиш с свойта сянка
децата си от всичките злини,
защото ги обичаш. Ти си майка!
До края на житейските си дни.
Страхуваш се и плачеш с тях от болка, ...