Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...

Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...

Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...

стихотворение —
благословено е
Богообщение

жена с крила а как боли от нея
сърцето плаче като слон
умът не иска да е с нея
а душата прави и поклон
правдиво ли е да я искаш ...

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...

Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...

Да се смеем под стон небесен,
ярко като светло утро да блестим,
да тръпнем в мрака на вечерта,
да дочакаме нашата падаща звезда.
Тъй вярно звездички да броим ...

Мълчим, когато здрачът се сгъсти
и зейне жива черната му рана.
Когато звездобройният пастир
съзвездия събира твърде рано.
Мълчим, когато хлябът ни горчи ...

Склонността на човек да се саморазрушава най-силно го разграничава от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ...

Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...

Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...

Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ...

Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима... ...

Приседна август. Тихо проговори:
"Бъди до мен, неземна красота!
Очите ти. Момински, лунни двори.
Съня си дадох – с тях да полетя!
Бъди ми ден, красавице на звяра. ...

Върху ДНК-то се наслояват образи многопластови,
отнемат, прибавят, в мрежата си тънка оплитат
най-нежната тъкан, стремяща се към израстване
и току виж – непознати видове от гнездото излитат...
07 08 2019 ...

Много преди
всички звезди
да засветят,
светеше само една —
възголяма и бяла. ...

Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега ...

Рано или късно разбирш, че си сам
Рано или късно осъзнаваш, че никой не ти е длъжен
Търсиш смисъл в живота си изпокъсан
Не намираш,а след това си тъжен.
Болката пронизва ума ти, ...

Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...

Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...

Харамията смел и талантлив
усети страдание от клеветата.
Светът жесток е и несправедлив,
обвиниха го, че убил си е жената.
Клюки, лъжи, слепота, обиди ...

Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни, ...

Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...

Най-дългият виц на земята
е без ум и коса на главата!
И той иска да ни управлява
със своята чалга държава!
С екип от байгън сценаристи ...

Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ...

След раздялата казваш че съм бил много лош,
че съм те унижавал, мразех се за шамар,
че все съм отсъствал в едни безумни нощи,
друга не търсех а заради теб бях с цигара.
Верен бях и твой бях, винаги до теб бях, ...

Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...

Морето е огромна синя риба
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...

Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...

Сънувах сън...
Че някой ме обича...
И тичам аз незнайно накъде...
След мене дъжд вали и буря...
Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори... ...

Из "Дневникът на Арти"...
Дядо вози ме с колата,
Мерцедеска малка, но е много яка.
"Днес ще ходим на чешмата,
тубите да пълним със водата, ...

Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...

На гарата
стои и тя
С едно табло
без име...
И той дойде! ...

На ръба
на бездната
те чакам.
Изпразни
джобовете си ...

Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...