Колко мъка има на този свят –
пенсионер клошар едва оцелява.
Много като него невинни мрат –
едва ли Бог тез грехове ни прощава.
Ами ако на тяхно място бяхме ние – ...

Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана,
завист проблесна във мълния ярка,
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие ...

Липсваш ми,
ах, колко много!
Липсваш ми!
Душата ми в полета си,
все към теб е устремена. ...

Такава съм – нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...

Какво ли прави тя?
Мисли ли за мен сега?
Защото аз съм сам.
И си я представям там.
Там, където тя седи. ...

Дъждът дойде без теб и изваля,
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента, ...

8.
Инспекторът бързо пресече улицата и застана пред витрината. Веднага позна шарките, бяха точно такива, каквито беше видял на чашите от сервиза на Ганеви.
Френцов влезе в магазина и учтиво поздрави господин Венков. Вътре имаше много интересни неща – стар фотоапарат, античен грамофон, няколко лампи, ...

На сина ми
> А като дойде време да си тръгна,
> едно врабче на прага нахранете...
>
> Росица Кунева ...

Недей ме пропилявай, запомни,
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...

Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...

Аз за книги разговарям-
той започва да се мръщи:
"Аз, бе братче, го разтварям само фризерчето вкъщи!"
Магазинерски гаф
Млада дама Ще обслужвам: ...

Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, ...

Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...

/Една различна гледна точка /
За нея лекарите казваха, че няма надежда и въпреки, че родителите й го криеха, тя го знаеше. Прочиташе го в ужаса, стаен в очите им, зад изкуствените им и фалшиви усмивки...
Беше само на 11 годинки, но вече отдавна мислеше за себе си, като за голямо момиче. Затова се пр ...

Цветята ми изсъхнаха. Дали
им липсват лековатите ми ноти?
Пианото проскърцва и боли
откакто стана моята Голгота.
И ето, непогалено, листото ...

Аз дишам. Аз дишам за двама.
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...

Имаше в България жена добра,
жена с дарба, пророчица една!
Помагаше на хората, с добра душа,
в трудности и грижи утеха бе за тях тя!
Не виждаше с очите а със своята душа, ...

Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.
Опипва той с чувствителните пръсти, ...

Реши, че ще остане край потока още ден-два. Пък може и повече. Мястото беше удобно – отдалечено от водопоя и пътеките на животните, донякъде открито, с удобно разположени дървета тук-там. Тоест – няма да го изненадат хищници, а в случай на появата им /те непременно щяха да дойдат, ново същество в ре ...

Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.
Тя е стара, от тухли сурови, ...

Бяла, мълчалива, студена, с очи луната
безпристрастно следи моите движения,
а аз, до безразличие притиснала душата,
изсипвам всички страсти и вълнения
в чашата искряща от сребро и минало. ...

Любовта е скъпа и боли
Тръгна си с наведена глава
и не ме погледна във очите!
Знам, тежи ти твоята лъжа,
но не ще помогнат и сълзите! ...

Пушеци. Чернилки... Задух страшен!
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...

Глава XXIV
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща. Скоро ще бъдете и четирима- двама братя и цялото семейство заедно. Връщам се там ...

Криеш ме от себе си дори -
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх, ...

Протягам ръчички към твойто лице,
компасът показва - на изток!
В мен будя навярно заспало дете
и събирам букет от лъчите ти.
Таланта на мим ме намери така - ...

Es muy difícil
de ser diferente.
Estoy solita
solo con pluma y mi mente.
Estoy sentado aqui ...

Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранител ...

И ето го момичето което
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...

Бъди, каквато си искаш,
обичай, когото решиш,
с яда си морето разплисквай,
но само недей да мълчиш.
Защото това ме убива, ...

Малко поводи ми останаха вече да се гордя с това, че съм част от младото поколение на България. За жалост чуваме за все нови и нови примери на деградация сред младите. Живеем във време, в което нашата младеж сякаш се самоубива.
Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пъ ...

„Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
- Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
- Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
- Какво стана със Стела?
- Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...

Смъртта е вълшебница. Нейните стъпки насищат сърцето със свободата да се отвори и да приеме децата си - чувствата, дори и да не са напълно негови. Танцът й върху жаравата омайва съвестта. Гласът на черната танцьорка връща, макар и за кратко, тази блудница при стопанина й. Песента й насища безводните ...

Звезди се белеят с плътта си нетленна.
В оксиженни пирамиди и плеяди
пустинни.
И мръщят се птици, в горска зеница.
Че вятър нахапва небесен светилник. ...

Видях за миг безкрая на вселената –
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ. ...