Час... минута... миг от вечността...
Стон... въздишка... паднала сълза...
Жест и поглед... малък феномен...
Звук, момент – гръм сред слънчев ден.
Чувства, прах, забързан малък град, ...

Обичам те, а след това те пропъждам.
Минавам покрай теб като непозната.
Погледът ти не винаги издържам,
пронизва ме като погледа на съдбата.
Обичам те като лятото горещо, ...

Не мога да плача, но искам
Защото съм мъж
Сълзи по принцип не проливам,
освен по време на дъжд.
Не мога да викам, но искам ...

По кой критерий бедните са бедни,
щом даже на богатите не стига?
По кой закон, мечтите са последни
за сбъдване на пътника в талига?
Кой Господ утре ще ви пусне в рая? ...

Слънцето се скри
уплашено от облак черен
носеше се тежко
сянка от чудовищни тела
тишина измамна ...

I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти ...

Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни, ...

В памет на баща ми
Как така животът се оставя
чрез един единствен дъх!
Твоята душа голяма как отлитна
във пространството без вик! ...

…защото, вместо да се крия от дъжда
под капките му нежни аз танцувам боса.
Очи затварям, а той вали, вали и ромоли
и отговори дава на моите въпроси.
…защото… Може би защото съм родена юли, ...

На черните очи ти да не вярваш,
те пазят тайни, крият свойта власт.
Товариш днес, утре разтоварваш
събраните бели от тази страст.
Кафявите очи са кадифе, ...

Самотните хора познавам
В очите те нямам сълзи
С чувствата много внимават
В душата им дръзки мечти.
Самотни, но винаги горди ...

Ако можех да строя от думите,
градил бих вероятно крепост,
в която да затворя лудите,
отдали някому сърцето си...
Така ще ги спася от мъките, ...

Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...

Две цигулки си говорят.
Във танц изящен се въртят.
Сякаш са отворили прозорец
за цветове и красота.
Слуша ги възтромав контрабас. ...

Няма къде да отида... Тревожно е.
Няма от къде да се върна... Сложно е.
Чувствата са объркани и овързани.
Всички крачки и думи са прибързани.
Белег от стъпки, ехо от вик, пепел ...

Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!... ...

За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...

Беше топъл майски ден.
Слънцето целуна хоризонта.
Срещата между теб и мен...
Но защо е само топъл спомен,
който е в изтерзаната ми душа... ...

Аннализа Скароне & Мистър Рейн - Бъдеще
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Mario Fanizzi, Annalisa Scarrone, Daniele Lazzarin (Danti) & Mattia Balardi (Mr. Rain)
----------------------------------------------------------------------------- ...

Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мег ...

Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.
Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.
Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Миме ...

Дори и седем дена
и седем нощи да сме тук-
съдбата ни не ще се променя.
Затуй, Командире, не издавай звук!
О, Господарке огорчена!? ...

Загребвам пръст от мъртвата земя,
в която са погребани безбройни спомени.
Сподавен глас, хриптящ в нощта,
раздира тихата агония.
Блещука там сама звезда, ...

„Муц-Муц-Мууууц!”
“Мяу-Мяу-Мяяяяу! И символ: „Точка, точка, запетайка, права резка завъртулка...“
ТРЯЯЯЯЯСС!
-Оу,офф! Какво става, бе?!?!- Средностатистическият мъж в отдавна преминала средна възраст излезе внезапно от налегналата го дрямка! В кулоарната тишина, пропиваща въздуха на високотаванното ...

4. Среща ме съдбата
Живя край мен с усмивка закачлива,
с добра душа бе – с другите вежлива.
Любов очаквах, гледах те в очите...
Но ти мълча – безрадостни са дните!... ...

Получих букета ти
от слепи, студени надежди.
И докато още свежееше,
три пъти назаем държах
копнежа ти в пръстите. ...

/откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го н ...

За любовта готови сме на всичко –
да скъсаме окови и печал,
да предадем най верните другари
и себе си да хвърлим във печал.
Дали си заслужава да гинат светове, ...

Празна маса, в пуста стая
и бутилка с чаша,
плуват в дим цигарен,
тъжен поглед
и въздишка тежка ...

Понесени като че ли от въртележка,
животът ни събира и разделя..
залъгва ни или мечти красиви дава,
и ний ги следваме докрай като повеля.
Стараем се да бъдем все достойни ...

Не знам какво да кажа
казах ме си всичко в онзи ден,
когато за последно се видяхме
от тогава много време мина,
но днес съдбата пътищата ни пресече ...

Глухо пукат съчките и огън
пак насън безмилостно ме мами
да нагазя в черното, но колчем
плахо коленете си изправя
чувам благо изворче да гука ...

Отломка, мятаща се из водата.
Листо, подухвано из небесата.
С душата ми, разкъсана в съдбата -
вървим по своя път към светлината...
Препъвам се във твърде много грешки. ...

омраза
се римува
с проказа
Спасител!
е за двете ...

Едно яйце се търкаля на паважа.
От "сой" ще кажа.
Беше синьо - позеленя,
сега в червено засия
Отново с приготвена кесия ...

Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее ...

Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...