Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...

Изскърца нещо в тишината
Сърцето ми за миг замря
Очаквах го, и новината
Че е дошъл обходи цялата мах'ла.
За жалост беше минал вече ...

Мъгла и студ полягат на паважа
и аз се крия в стария балтон.
И се срамувам тука да го кажа,
че вътрешно издавам адски стон.
От страх сърцето сякаш ми замира - ...

„Има толкова много поезия,
между светофарите, под опънатите жици…“
Гери Турийска „Когато живееш с котка“
Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –
в ключодържателя, ...

Наречени шестнадесет парчета,
стаени топло в баницата спят.
Като звън от сребърни звънчета,
пожеланията искрени звучат.
Да бъде здраве по земята, ...

Стиховете са като деца,
толкова са искрени и честни.
Говорят всякакви неща
и понякога са много смешни.
Те викат, плачат и кипят, ...

О, рутър!
Три седмици младите дружини без интернет седят.
Горди оператори трепетно повтарят, техници зоват.
Дванайсети път орди техници адреса налазват, за рутър сноват.
Мъки ужасни! ...

Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ...

Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.
Тютюневи облаци се вдигат ...

По " С ПРЕЧУПЕНО КРИЛО"
на Ангелче13 ( Паднал ангел)
Обещах да открия и зная, че има
работилничка, дето поправят крила.
Още помня студа на полярната зима ...

Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,
ако небето е решило да ме прибере,
ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,
там където ще заспя за векове.
Ако утре моят смях остане само спомен ...

Светът устроен е еднакво,
раждаш се а след време ще умреш.
Живота чувала съм казват ,
че е дълъг , други че е къс.
Дали за добро или за лошо ,тук си на земята, ...

06.12.2019
(Д.Илиева)
Когато плаче ти се силно,
И душата иска да крещи...
Но в гърлото заседнала е буца, ...

- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...

Гошко, близо пет години
искаше да полети!
Към Луната да замине
и далечните звезди!
Той реши, че тази зима ...

Нощта разцъфтя от любовни ласки,
от допирани с устни,
луната светеше над нас,
а цветята се усмихваха в екстаз!
Нощта, окъпана от любов, ...

Когато те „прегърне“
някой напълно непознат,
разбирайки те без да съди,
като всички други на инат.
Когато интересува се ...

СКИТНИК
Отпрати ме...
Станах скитник без Любов.
Срещам красиви очи,
но търся твоите. ...

От смъртта се върнах,
прекрачих прага й
и седем часа
във вселенията й
се лутах. Тъга там няма. ...

С песента ,,Свята Мария" аз Соня Станчева и Кирил Гунчев Ви пожелаваме Светли Коледни Празници!
Музика и текст-Соня Станчева
аранжимент-Кирил Гунчев
беквокали-Стела и Преслава

(Продължение от 6 декември 2019)
III. Слава
Слугувах! Роб на чужди и на близки...
Присядах сам на масата с поклони.
Дояждах после техните огризки... ...

Дай ни малко тиха вяра
и ни подари надежда!
Грешките ни се повтарят,
а светът е луд изглежда.
Знам, тъгите се разстилат, ...

Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...

Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които нем ...

Във вино да се къпете и да сте жадни!
С любов да замезвате и все да сте гладни!
Останете си жертва на страстта –
все пияни да сте, да не изтрезнявате,
махмурлук да нямате, да не ви боли глава! ...

Ранна утрин.
Небето в облаци
тъмнее.
Сковаващ студ!
Чешмата в двора, ...

Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...

Кулинарка съм призната,
поназнайвам и вината.
Сирената в скромна доза -
нетърпимост към лактоза.
Капама в гърне ще сложа, ...

Когато ти подарих, помниш ли, пръстена,
от цвят на маргаритка, преплетен с листа?
Сега е до икона, на теб, в сърцето ми кръстена,
тихо е, докато се моля за любовта.
За онази, която прилича на нашата, ...

Разлюля се черницата!
Разтвори се земята!
Баба си тръгна!
Разплака се лозницата!
Земята се разтвори! ...

Свечерява се. Сгъстяват се зад прозореца сенки тъмни. Студено е във вехтата изба – порутена и неотоплена. Мразовито е. Увива се Абленка в шал разпокъсан, от молци прояден, треперещи боси крачета върху дъсчен миндер качва, присвива ги и обгръща с премръзнали посинели ръчички. Завърта се колелото на ч ...

Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...

И спирам вече, няма да обичам -
душата ми износена мълчи,
обидена, че е раздала всичко,
а боса пред вратата ти стои.
И утрото ще бъде само мое, ...

Затварям очи - прегръщат ме сънища.
Снежинка щастливо блести!
Вървя по следи - показват ми пътища.
Нежност сърцето плени!
Докосва ме приказка! Нощ е посипана ...

Една любов оставих аз на рафта.
Прашаса тя с годините съвсем.
Не исках пак да я чета, защото знаех,
че ще я направя аз тотем.
Опитах се да стана айсберг ...