С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...

Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...

Душата ми жадува
за онова море от планини,
в което се издигат
върховете на борове
като гигантски вълни, ...

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...

Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...

Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим. ...

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...

Куп листа, като думи забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен - ...

Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...

Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...

Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри. ...

Есента е изкуство на природата,
другите сезони са само красота.
Есента е красива, богата и цветна,
като една жена, чаровна и суетна!
Може би изпълнена с малко тъга, ...

Чак до звездите лети
духът ти добър и смел.
Нека Бог ни прости,
че не чухме твоя апел.
Ала ти си безсмъртна - ...

Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...

Не умирай преди да се съмне,
песента ми остава сама.
Сили нямам след скитане стръмно
да те губя и да се виня.
Остави ми вратата притворена, ...

До вчера бяха татуирани
единствено онези,
били със дрехи, но раирани
и от затворите, излезли.
Днес, всеки втори е със татус. ...

И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...

Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие, ...

Ще кажеш ли, призрак небесен,
ти колко живота събра...
и беше ли някой човечец
тъй смел, че да вдигне глава...
към твоята плът да посегне, ...

Щом четеш това,
значи си грамотен,
значи виждаш, мислиш,
дишаш и живееш…
Щом четеш това, ...

Аптекарят на точното време
сипва в блюдото на везните
равни части от радост и бреме
в циферблатния път на стрелките.
Будни сънуват и сънни – будуват ...

Преклонна възраст съм достигнал вече -
почти съм тридесет и пет!
Пердаша стихчета по пет на вечер -
така приляга на поет!
По два пъти възпял съм всичко вкъщи, ...

***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...

На лятото помахах със ръка,
но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,
с което боси тичахме в дъжда
а в нощите държахме си ръцете!
Нарече ме "Любимото момиче" ...

Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината – ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват... ...

Съвременният човек Неусетно се превръща в Изрод... Не знам дали това е проблем, но определено е Проблем, че това НЕ притеснява Никого!

Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...

– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...

Днес камъкът от пек се пука,
градушка като тенис топки пада.
Днес честните, надигнали глави, ги мачкат,
а робите не смеят да се възправят.
Днес някои се продават за стотинки жълти, ...

Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...