- Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ...

Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...

Кажи, сърце, след толкова нанесени щети
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...

От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята, ...

Сама съм, а ти си далече
и нощем не мога да спя.
Прегръща ме мракът, обречен
да броди във моята тъга.
Сама съм, а тебе те няма. ...

Горски небивалици
Чухте ли, в гората наша,
чак след девет планини,
маскен бал ще ни покажат
животинките добри. ...

ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено. ...

Ще бъда сам и ще вали.
(Отново в себе си затворен).
И ще се проклинам през сълзи,
задето никога не те заслужих!
Телефонът скъп не ще звъни, ...

Когато
две сродни души
се открият
и се докоснат,
сливат се в кълбо огнено ...

Като камък
Искам да претръпна,
да не чувствам вече.
Слабостта човешка
не спира да ми пречи, ...

Разказа ми някакъв странник,
отдавна сред нас заживял,
как искал да бъде посланик,
но никой таз чест не разбрал.
Живеел си в мир между свои, ...

Алвин - дванадесет-годишно момче, излезе в предния двор на къщата, където живееше. Дворът беше съвсем малък, издигнат на малък хълм, който се спускаше надолу, облицован с каменна стена, която започваше на височина един метър над тротоара.
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-вис ...

Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...

1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ...

– Ти пък кой си?- реагирам само с леко любопитство и почти без учудване на появилия се пред мен от нищото мъж, облечен с червена роба, обут с червени ботуши и с видимо изкуствени бели брада и мустаци. Отначало се стрясках при материализирането на разни обекти и субекти ама с всичко се свиква.
– Няма ...

Вървя по жълтите павета
загърбен с дните на живота.
А в пътя не растат лалета
и няма тук висока кота.
И трия старата подметка ...

Дълбоко ненаучен анализ на българската традиция
Някои казват, че в България живеем хаотично! Нищо подобно! Гениалният български народ е описал всичко и всички в своите пословици и поговорки. Те ни съпътстват от древни времена, ние просто живеем като че ли точно според тях!
И положението в момента е ...

жълтее хоризонтът
слънчогледите пропускат
залеза

Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...

Взех устните ти,
твоите клепачи,
трапчинката на твоята брадичка,
онази бенка под окото,
горещите ти длани, ...

Режисьорът Станислав Розариов най-после получи дългоочаквания плик, който трябваше да реши въпросът „Да бъде или да не бъде поставена пиесата Ромео и Жулиета с пари от Министерството на културата”. От кога на Станислав му се поставяше тази класика, вече нито той помнеше, нито актьорите, но тази мечт ...

Понякога за малко съм щастлива,
тогава усмихвам се, хей така и без причина,
тогава душата ми полита,
а залезът красив ми дава нова сила...
Но в повечето случаи, душата в мене плаче ...

В по-забутана нива не съм се намирал.
Телефонът мълчи, сякаш няма сигнал,
но надеждата казват, последна умира,
а часовникът сякаш, конкретно е спрял.
В килията малка, сърцето ритмува, ...

Ако бях мъж,
щях да се напия
до несвяст
в някоя
самотна вечер. ...

И сякаш всичко е различно,
дори замръзналият праг,
прозява се отвън лирично
затрупан с мартенския сняг.
Капчукът чака пролетта, ...

Защото Покривите са родени на високо
обичат ги тъй гълъбите сиви...
Над всички нас Небето е широко!
Орлите не живеят в клетки - те са диви.
Обичам лудо живото Изкуство - ...

Когато нощем никак сън не иде,
започвам бавно да броя овце.
Но все ги сбърквам!... Тюх, да се не види!...
Пък съвестно броя ги, със сърце!...
Но те пък, крастите, от ред не вдяват ...

Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...

Чакам да дойдеш. Не утре, а днес.
Да се усмихнеш без подлост в сърцето.
Да ме попиташ без скрит интерес,
искам ли с теб да погледам небето
Да вдишаме нощния въздух с любов, ...

Вървях.
Падах, ставах,
пътища гоних.
Кръстопъти
намирах. ...

Примигва – тя, той – гордо се изправя,
телата раждат обща топлина.
Очите му я обкръжават жадно
и тя се впуска в дивната игра.
Поема дъх, завъртане, прегръдка, ...

В невидимия миг на времето,
стрелките неуморно се гонят!
Тиктакат, танцуват, отмерват -
по спиралата на времето бързат!
И невидимо дните се нижат, ...

Гробище. Тишина.
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...

Аз съм тази, която мечтаеш
Спри се тези игри да играеш
Протегни се, вземи ме и точка
Между теб и мен няма отсрочка
Налудувах се, вече е есен. ...