Безкрайна радост ме изпълва в миг, когато
очите ми щастливи те съзрат!
Оловото превръща се във злато,
оковите - в пера, с които птиците летят.
И мирисът на сол, вода и блато, ...

Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...

Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...

Остави ме така сама,
с цвете в ръка.
А цигарята догаря в нощта,
сам сама.
Чакам ти да пишеш някой ред. ...

В шепи сбрал Вятърко жълти листа.
Хукнал на птиците след песента.
Спънал се в облак, дъжд завалял.
Всичките листи измокрил без жал.
Втурнал се Вятърко да ги сбере. ...

Няколко дни се скитах. Вървях все на юг към планините или поне така си мислех. Благополучно успявах да избягна всякакви срещи с хора. Внимателно заобикалях селата и градовете. От хората, останали в тях, едва ли щеше да се намери някой, готов да помогне на една бегълка. Прекарвах нощта на закътани ме ...

И може би е топъл всеки юг...
Къде е точно пъпът на земята?
Мъглата настанила се е тук
и бавно календара ни отмята.
Но в двама тишината не боли, ...

Сърцето ми линее, за беда.
И все се храня с някакви видения.
От жажда гина, газейки вода.
Очаквам тайни знаци и знамения.
Дъска за шах е този мой живот. ...

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов.
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях. ...

Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...

Ти ,тих си стон
в моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга... ...

Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина, ...

Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...

Дядо, дядо, я кажи,
моля те не ме лъжи,
с баба толкова сте чели,
облаците що са бели?
- Ще ти кажа чедо нещо, ...

Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...

И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...

Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина, ...

Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка, ...

Великден
слънчев лъч се спира
над иконата

Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен ...

Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи ...

И пак е пролет, тъй очаквана от всички.
На вън се чуват песнопойни птички.
Дърветата разцъфнали ухаят.
И те карат да се чувстваш в раят.
Душата ти криле изкарва. ...

Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...

И заваляха мъртви пеперуди.
Небето стана черно като гроб.
Светът умря, не се събуди.
Смъртта ожъна сетен сноп.
Но ти остана. Глупава и вечна. ...

Килим от листа, килим от листа
и две сърца сред жълтите дървета.
Ах, как вали, вали любовта
и сипе се тя в душата на поета.
Килим от листа сред пъстра дъга, ...

Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...

Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...

Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да излекувам.
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да понеса.
Научи ме да живея, да минавам през света, ...

На уморените клепачи -
тегне сън...
А пък сърцето се стреми
Любов да търси...
И точно затова се случва, че навън - ...

Грамофонна игла татуира магии
По черните бразди
А плочата за болката мълчи
Стиска зъби и просъсква
Скоро музика ще пръска ...

Аз съм човек, придържащ се към план-графика и съм доволна, когато всяка точка по него се изпълнява. Аз съм човек на навика и гордо го заявявам. Харесва ми рутината. Чувствам се сигурна в нея. Някои хора биха стигнали до отчаяние, ако всичко им се случва по план, но не и аз. Обичам да имам сигурност ...

Хладен полъх и дъх на море
една топла ръка и трептящо сърце
изгрев посрещнат с развети коси
милувка на топлите нежни лъчи
стъпки от двама през пустия плаж ...

10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...

Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...

Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...