Ако имаш две ризи
носи си ги
напук на ближния .

ДЕПРЕСИЯТА
В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце, ...

Мъжкото рамо по-здраво от камък,
на него да се опреш като дете,
пробужда силен горещ пламък,
и топли твоето сърце.
Верен приятел наш, ...

Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...

Той винаги е в наличност.
Рядко го търсят, защото не може да върши почти никаква работа, но въпреки това знаят, че е налице. Той съществува. Потрябва ли, ще възникне. И затова го търпят – като сечиво, което ако е ненужно, поне не пречи и не създава главоболия. Това също е достойнство: най-вече на ли ...

Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...

Ще удължа безкрайно времето,
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...

Не искам да съм сам,
а искам да съм там -
там дори и срам
не може да ме спре
да се опитам да ти дам ...

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...

Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...

Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...

Мечтая за широк простор.
Необятни небеса.
Красиви поляни с цветя.
И теб.
Мечтая. ...

Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...

Надигам глас, когато трябва да се браня
и обичам всяка фибра на същността си.
Душата ми със смях и ведрост аз храня.
Уверена съм, както не съм била преди.
Волята ми расте от ден на ден по-силна. ...

Човек и да поумнее - не може да избяга от съдбата си...

Дали знаех, че така ще боли?
Дали знаех, че в сърцето ще боли?
Дали съм си мислила някога преди,
че така ще ме нараниш точно ти...
Човека, на който вярвах най-много, ...

----
На Ани
Изплашена, че любовта все пак ще вземе да се случи,
а ти – след вечност самота – да те обичат се отучи,
оставяш я като кутре за ласката ти да подскача, ...

Не тялото ти ще жадувам аз,
изваяно от горещина и жажда
не нежните ръце, които ме обгръщат.
Не устните, даряващи със страст,
която до последния ми ден ще ме разяжда. ...

Сляп китарист съм, без перце и струни,
китарата е просто къс дърво.
И тишината пламва, помежду ни,
изгаря сетни късчета добро.
Пианото без глас е просто мебел, ...

Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...

''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...

Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...

Oпушено като угаснал фас,
сърцето ми ще се пропука
на иглен връх, димящ от страст...
И всичко може да завърши тука.
Ще хвърлям боб. И карти ще редя. ...

Убийците на сънища,
възпламенени,
мародерстватс покоя
и плячкосват ужас.
Раздират утехата ...

Видях бездомник.
Сляп и глух.
Подадох му ръка.
Реших от го ей така.
Купих му храна. ...

Хубаво чувство е любовта,
няма нищо общо с жестокостта,
особено, когато е лятна,
от нея няма по-приятна.
На брега аз те зърнах, ...

НА ЛЮБОВ ПО-БОГАТА
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала. ...

-Вече не знам какво искаш!
-Искам само малко любов...
-Не осъзнаваш колко много изискваш!
-Нима е толкова ужасен моя зов?
-Какво означава това? ...

На брега сам пред залеза застанах.
Юли ожарил е тревите пак.
Под мене скалите порят вълните
като призрачен кораб без знаци и флаг.
Към тях разсърдено морето ...

Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...

Весела глъчка, безбройни, засмени,
към нова мечта, напред устремени,
зелени дървета, светлинен поток,
шум на река, въдичен скок...
Старата дама с куче в ръка, ...

Незнайно как - но всяка вечер
ти в мойта стая тихо се промъкваш,
а след това - бушуваш в моя мозък,
като подпийнала на бала херцогиня...
А после пък - подобно на диспечер- ...

Свежият въздух на топли вълни
се носи край морския бряг,
морето солено пак шумоли,
пенливи вълните шептят.
Слънцето с огнени устни гори, ...

Острие съм бил и преди.
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам ...