*Когато те зърнах
се беше пропил с гнева и страха,
страха да обичаш,
да бъдеш обичан -
повярвай сега! ...

(посветено на Боян Петров)
13.05.2018
Jullie

***
Боли... До сетната костица,
и всяка клетка ме боли.
Мъглеят мисли и зеници,
дори когато не вали. ...

Земята – люлката вселенска,
с проклет късмет и стръмен път.
И танц със стъпката виенска...
Така е тук, не знам отвъд...
И тука е борбата земна, ...

Искам отново да се върна,
да се върна и да те прегърна.
Да се потопя в очите ти опиянени
и да затворя страниците изпепелени.
Искам отново да те целуна, ...

В недрата земни
лопатите ридаят
земя се свлича
шепнат гласове
а горе, в къс небе ...

ЖЕНИТЕ ВИ –
те са свещени.
Не сквернете имената им!
Вгледайте се в ореолите им –
диамантени куполи ...

ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Кракат ...

Върховете се любят с
висините, спорят с облаци,
надпират ветрове.
Самотни.
Скучаят горделиво. ...

Елеонора Крушева
И аз съм те търсила,
уморена съм вече,
ела в точната пролет
есента да оставим далече. ...

Когато те няма приготвям кафе,
във сутрини гледам часовника стар,
прочитам от вестника първия ред,
дантела наднича под чер пеньоар.
Изстива кафето, горчи ми, горчи, ...

"Нали знаете -
ако се обичате, трябва да се ожените." -
това го казват всички разведени,
аз още не мога да дойда на себе си,
замервам птиците с фасове, ...

Видях ви – пъстроцветни теменуги,
разпръснати сред парещата шир.
С неземни цветове и даже с други –
по-ярки от седеф и от сапфир.
От лятото откраднахте дъгата, ...

подпухнали очи, сива коса
рядка провинциална брада
цветни чорапи, корем
рядък човешки екзем
екземпляр с моден вкус ...

Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси,
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.
Знам че пак е дошъл момента да жънеш, ...

- На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я давно его не видел, до полуночи доедем, у него и заночуем.
Хлестнули запряженных лошадей молодцы, Тимо расширенной повозкой с двумя привязанными сзади лошадками, впереди едет; Панчо с двумя парами то ...

Много ли са, малко ли... не зная.
Но са мои. Нося си ги с чест.
И сама пред тях ще си призная,
обичам всички. Те за мен са тест.
Подариха ми щастливо детство, ...

"Озонова дупка" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"42 грама" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Математика на любовта" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

В ранната утрин, когато колите за събиране на боклук и птичките още не бяха озвучили тихата уличка, до голямата кофа спря продърпаният, но вече полузимно екипиран клошар Васко. С опитен замах отвори капака. Бързият поглед му показа, че вечерта е била добра не само за жителите на уличката - част от т ...

ПРЕВОДАЧКАТА
(превод от македонски)
На Латинка-Златна Чиста
Ако каменна песен
ти стопли сърцето; ...

***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...

Днес ще ви разкажа за една жена,
с която съдбата ни събра.
Познавах я отдавна... много мила,
но не подозирах, колко много сила
се крие в нейната душа. ...

А как тегли ме към него
Не струва нищо утринта,
ни таз клонка разцъфтяла...
И на ветреца песента,
нито тази радост бяла... ...

дете рисува щастие
семейство под дъгата

Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана... ...

В бурите житейски не оставах сама,
дори и гласът ти да беше далеч от мен.
Във всичко бяхме винаги двама,
дори и ти да не посрещаше новия ден.
Мисля си за теб погледна ли небето. ...

Как тиха е нощта
с балкон самотен,
потънал в мрака,
огрян от тъжната луна
с жена, която чака... ...

Леле, колко си нахален,
лицемерен и неук!
Мега си елементарен
и вониш като боклук!
Прост си колкото петима, ...

над всяка дума
се трепèри - точната
да се намèри

Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана! ...

Стар нощен кошмар –
море от Пламъци...
А аз се давех...