Неграмаро - Само 3 минути
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giuliano Sangiorgi
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джулиано Санджорджи ...

Да обичаме, означава да си вярваме...
а от тази любов изтъкана от вяра
няма по - истинска и несломима...
Само ако знаеше колко съм влюбена
в теб, в живота на всяка точка и свят... ...

Мода - Достатъчно никога нямам
------------------------------------------------------------------
Autori: Emiliano Cecere, Lapo Consortini & Marco Ciappelli
------------------------------------------------------------------------
Автори: Емилиано Чечере, Лапо Консортини & Марко Чапели ...

Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...

Как се става българин?
Адски бързо. С много пари.
Кръвта не е важна.
Сякаш дяволът превзел е света.
Ето, отвсякъде се показва. ...

На Е. С.
Ти си всичко, което не съм.
Аз съм всичко, което не си.
Докога ще си само мой сън?
Докога ще съм твой блян красив?... ...

Доброта
Къде си ти сега Доброта?
Скрила си се дълбоко сега,
дълбоко в човешката душа!
Заедно със своята сестра Тъга! ...

АМАН
Аман от скапани съседи!
Не всички хора са добри
Не свършва всичко със победи....
Не чакай само добрини! ...

Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...

Накъсвам ги на парчета
и ги преглъщам,
когато започнат
да се раждат
тези стихове.

Младежът рипна и се засили към оръжието.
Старецът не помръдна, докато усещаше как оня хваща приклада, после се прицелва към него и за миг спира. После решително натиска спусъка и се чува щракване като на белезници.
Нищо.
– Не си вдигнал предпа... – уморено го погледна изотдолу и прекъсна изречението ...

Едно листо откъснато от вятъра
полетя и падна на земята.
Тъй красиво бе макар увяхнало,
но такава му била съдбата.
Слънцето живот му дало ...

> Не наричай нищо "свое", освен душата си...
> Сервантес (,,Дон Кихот,,)
Дон Кихот се запази дълго време млад. Но сега, когато вече прехвърляше триста години, старостта му натежа. Имаше способността да се превъплъщава непрекъснато в разни страни под различни имена. Със смяната на столетията смени не ...

Някога работехме с мотики,
бостан копахме, лозе и градина.
Бих казал, че с мотиката се свиква,
но друга е реалната картина.
С умни телефони във ръцете, ...

БЪДИ В МЕН
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност. ...

Биаджо Антоначи - Извини ми се
---------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
--------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...

Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...

Носталгията
скри се във листата
на есенния
златен звездопад
понесе се ...

Обичай ме
Обичай ме, обичай и се радвай.
Нашето време ще ни напомня
всички радости и щастливи мигове.
Твоята любов е с аромат на люляк, ...

Сава Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда природа человеческой семьи не подвержена искажению порождения, характеры появившихся людей утверждаются по племенной надобности, появляются: работник непременных устоев, продолжатель сложившегося обыкновения, широкий пьяница, замкнутый скряга, ус ...

А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...

Харесвам тъмното в нощта,
как мастилото ѝ се стича между нас и ни превръща в сенки.
Обзема ме безпаметен разпад
от спускане по сънни водопади
и пробиви оскъдна светлина, ...

Да ти изпратя "някога" съобщение?
Ти да не се шегуваш?
Та нали ти изпратих вчера?
Или ми казваш: "Не си струва"?
При това беше съвсем конкретно. ...

Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...

Черно и бяло
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка ...

За пръв път в живота си
играх на хазарт.
И заложих – три за едно.
Чувства, слава и престиж,
заложих за достойнство. ...

Румяна почистваше кухнята, когато вратата се отвори и седемгодишният Васил влезе.
-Мамо! -каза той. - сега е осем часа, след колко ще дойдат баба и дядо?
-Още малко, Васко, не припирай! -отговори майката и прибра препарата за почистване в шкафа. -Върви и виж дали татко ти е станал и му кажи да побър ...

Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора, ...

Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя ...

***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...

О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...

Писмо от Рая
Писмо ти пиша, на листо от бук,
перо от Ангел ми е химикалка.
Мълчи, недей издава звук,
ще го оставя във дланта ти малка. ...

На Емо
Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание. ...

Узря във мене намерение
във стих да те обезсмъртя.
Започнах бодро с изречение
„Не ще ни раздели смъртта!...”
Нали звучи оптимистично? ...

Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...

Аз не мога без тебе,
без любов се разпадам,
без целувка човешка,
без добро и пощада.
Аз не мога да мисля, ...

Стрелкат се изящно, волно
лястовиците навред в простора.
Мене ми е страшно болно,
скоро ще пустее двора.
Знойно лято ще отлитне ...