Станах рано, много рано, но по-точно бях събуден.
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше ...

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...

Отново сме заедно в класната стая.
И както преди - с теб на първия чин.
Незримо присядат и чувствата стари…
Но влюбен от двама бе само един.
А другият предан приятел остана. ...

Не си виновен ти, че във мен запали
Такъв пожар, че сърцето ми горил
Не си виновен- аз вече имах пламък,
маслото беше тил
Сега изгаря ме отвътре- ...

Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...

Любов...
Жестоко и безкрайно ще мълчим и не защото нямаме какво да кажем.
От страх, че думите болят, и предизвикват гняв,от който няма как да се избавим.
Сурови са отминалите дни
и безпощадно думите изяждат. ...

Събудих се малко преди изгрев, стреснат от споходилите ме през нощта сънища. Небето надничаше иззад прозореца – отгоре хладно синьо, по-надолу прасковено, пронизано от златисти нишки, чакащо жаркото слънце. Сърцето ми биеше учестено, чувах го в ушите си. Леко се надигнах и се загледах в прозирната о ...

Невидима си,
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима ...

Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо – ...

Едно парче, което написах и записах преди 3 години, едно от първите за проекта ми M-Lane Project

С това парче участвах в конкурса на БНР "Пролет" през 2018 г. Китарите са записани от китариста, с който работя вече не малко години, Николай Ганчев ( най-добрия нотариус сред музикантите и най-добрия музикант сред нотариусите ) :-)

Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...

Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзв ...

Преболедувах лятото. Земята жежка
със мене лятото преболедува.
И небесата пребледнели, тежки,
четирсетградусово не бълнуват.
Не сипе се отгоре огън, ...

***
Тиха пухена завивка като прашец падаше от небето. Неусетно се заснежаваха покривите на селските къщици, сливаха се в бяло дуварите и калните улички – всичко наоколо придобиваше нов облик и вид – чист и закачлив през деня и призрачно нереален привечер. Белотата бодеше очите, сърцето туптеше толко ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4
А сега се дръжте на крака, з ...

Любовта ни умира. Мъждука едва.
У дома ни неволята влязла...
Като сянка се движиш, навела глава
и я вдигаш, когато изляза...
Не мълчи, говори – и за теб, и за мен, ...

Едно парче на български език.
Николай Ганчев - китара

Представям ви още една моя композиция. Отново на шестте струни е Ники Ганчев, а съпругата ми помага накрая с женския бек вокал. Текстът, аранжимента, изпълнението на останалите вокали и инструменти съм ги правил аз. Записано и смесено е в домашното ми студио. Надявам се да ви докосне...

Едно авторско парче от проекта ми M-Lane Project. Китара свири Николай Ганчев, саксофон Анатоли Ангелов. Вокала, и останалите инструменти са записани от мен.

„Ей, с жълтата фланелка…“
Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наиед жълтата си книжка“. Оня се хили…
Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница или нещо друго за хапване, пред шумканет ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3
Предполагам, че дотук схванахте главното. А то е, че:
непротиворечивостта на аритметика ...

Там, сред часа на синята мъгла
есента пролази с мътно було украсена
и с игличките от скреж над мъртвите листа
ни покрива мила и засмена.
Тръпнат в жалост тревите, дървесата, ...

Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...

Дори в най-тъжните си дни,
дори в най-тежката си горест,
аз знам – там някъде си Ти
и даже Бог не смее с мен да спори...
Дори останал без надежда, ...

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...

ДОСТАТЪЧНО
Достатъчно ли взе?
Или ти трябва още?
Дерзай, до капка всичко пресуши!
Докато не остане и прашинка, ...

ЦВЕТЕТО НАДЕЖДА
Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри. ...

По дланите си имах звезден прах
от стари, недодялани желания.
И сънища, в които смела бях
да оцелея, без да съм измамена.
Земята сякаш спря да се върти, ...

Лятото мина край нас, дори не ни пита,
дали искаме то да си тръгне.
Остави ни слънцето, тук, до насита
да грее след утрото, за да не мръзнем.
Наивно до болка, то доверчиво, ...

Сънувах те…
В просъница усетих как сълзите
се стичат от моите очи.
Събудих се и в мисълта ми
пред мен стоеше ти. ...

Аз сега ви прощавам. На всички.
Мои спомени, мъчни раздели.
Даже на вас, дето не ми
се случихте.
Днес за вас ще е Сѝрна неделя! ...